Христо Стоичков рядко може да бъде видян истински развълнуван. В повечето случаи или говори на репортерите назидателно като класен ръководител, или се кара със съдиите (ако води отбор), или пък използва медийното внимание, за да напада "мършите" и да задава задочни въпроси на Боби Михайлов.
Такъв си му е характерът и наближаващ 50-те няма закога да се променя.
В четвъртък обаче Камата бе мек като памук - благ и усмихнат, какъвто са го виждали само Мариана, Мика и Хриси по пантофи в условията на домашния уют.
Поводът бе прекрасен. Навръх големия християнски празник Богородица бе открит стадион "Христо Стоичков" в румънския град Стар Бенешов. Ицо бе обявен за почетен гражданин, а тържествата съвпаднаха и с 275-годишнината на българската общност в румънската област Тимиш.
"Усетих истинската, неподправената любов на българите извън граница. Тази, която винаги съм казвал, че не усещам у нас", сподели откровено Ицо.
Нещо, което е повтарял десетки пъти още от времето, в което пишеше история с Барселона. Така е. Стоичков наистина е особняк, но като че ли заслужава повече признание в пределите на родината? Още дълги години той ще бъде най-известният българин - не само футболното лице на страната, но и своеобразният ни посланик пред света.
Затова трябва да го критикуваме, когато отново копае с копита в пясъка, готов да се хвърли с рогата напред към поредната щуротия, но трябва и да го пазим и да не жумим, когато прави нещо положително.
Защото той сам го каза: "Моята страна е светът, защото имам приятели навсякъде, но сърцето ми остава българско." А все още и адресът му по местоживеене е български, а не е като да няма опции...
По-спокойни ли ще са някои, ако не си е у нас, а примерно в БарЦелона?