Няма, няма, пък гръмне пушката. Цяло лято фенове, играчи и треньори пиха горчивата пина колада във волейболните зали. Приземихме се след неочаквано дълъг и още по-неочаквано висок полет, след като в последните години мъжкият национален отбор се задържаше в компанията на най-силните в света.
Доста нелогично, донякъде дори парадоксално, имайки предвид, че представителният тим в крайна сметка е огледалото на всяка една спортна система. И по принцип е трудно да сложиш грозното пате, а в огледалото да видиш лебед. Не е приказка, въпреки че ни беше приказно в последните години.
Беше ясно, че краткото затишие в БФВ ще произведе новина, както казваше една светла личност от политико-журналистическото битие. Е, произведе, и то няколко. Коя от коя по-интересно формулирана. Но нека започнем с нещо положително.
Владимир Козюткин е аут, Пламен Константинов остава. Странният експеримент с руснака завърши повече от очаквано. Константинов също имаше тежко лято с много разочарования, но слава Богу умните глави проумяха, че проблемите на мъжкия отбор далеч не стигат просто до това кой ще е селекционер.
Това беше положителното. Сега към реалността, която предизвика къде усмивки, къде недоволни гримаси. Бе взето решение всеки състезател, който откаже да се яви в националния, да бъде наказван. Било то и с отнемане на задграничния му лиценз! С други думи - откажеш ли да играеш за националния, спираш да го правиш изобщо!
И понеже БФВ начерта светлото бъдеще на отбора до Рио в патриотично-патетична декларация с няколко точки, струва ми се, че и въпросите относно последните решения също могат да бъдат формулирани така.
1. Наистина ли БФВ смята, че със силови методи ще допринесе за добрия дух и по този начин за успехите на националния отбор? И най-големите лаици знаят, че постиженията в последните години дойдоха не, защото имаме най-добрите волейболисти в света, а защото имахме колектив и отбор, имахме хванати ръце на хора, които побеждаваха заедно и падаха заедно. Тези севернокорейски методи за безумни, излишни и ще донесат единствено проблеми на отбора.
2. Ако не вярвате в патриотизма и желанието за прославяне името на Република България от тези момчета - намерете... не, произведете други! Но с клубовете, които съществуват само на документи и носят победа след победа на бутафорните Общи събрания, едва ли брутният волейболен продукт ще мръдне и милиметър нагоре.
3. Докога регресивният волейболен феодализъм ще царува необезпокояван? Откъде накъде ще лишавате (ако въобще имате това законно право) човек от правото му да изкарва прехраната за себе си и семейството му с честен труд? Не зная как тези продължаващи годининаред опити за налагане на робство в най-грозния му вид не са стигнали до Страсбург, но такъв тип ултиматуми са всичко друго, но не и демократични.
4. Говорейки за ултиматуми - поредната атака срещу Матей Казийски е направо нелепа. Ясно е, че думата морал е сложна за изговаряне и най-вече за използване, но как точно стана така, че БФВ застана твърдо срещу позицията на... БФВ? Органът, който помогна да бъде „освободен" Казийски от договорните си отношения със Славия, сега осъжда собственото си решение (взето дори от същите хора), подкрепяйки позицията на клуба. И отново със заплаха за спиране на правата на волейболиста, което практически дори не може да се случи. Наистина, думата „морал" е сложна и непонятна понякога.
Изминалото лято наистина беше тежко за всички, свързани с волейбола. Едва ли обаче пистолетът в челото е това, което ще оправи българския волейбол...
