Когато стане въпрос за допинг и Русия, световните спортни централи вече не си поплюват. В понеделник, 9 декември, изпълнителният комитет на международната антидопингова агенция УАДА реши да изхвърли представителите на тази страна от всички големи международни състезания за следващите 4 години. Сред тях са олимпийските игри и световното първенство по футбол.
Руските спортисти все пак ще могат да участват в някои от тях - индивидуално и под неутрален флаг като например този на Международния олимпийски комитет (МОК).
Причината за това решение са измами и подправени проби и документи, свързани с допинг контрола върху състезателите. Освен това Русия няма право да се кандидатира, нито пък да организира големи състезания през въпросните 4 години. Решението поне не засяга европейското първенство по футбол през 2020 г., където Санкт-Петербург е домакин, нито финала за Шампионската лига година по-късно. А ако руснаците се класират за световното през 2022 г. в Катар, там те ще играят най-вероятно като „неутрален отбор", каквото и да значи това.
Вече могат да се чуят мнения, че решението е удар от американския и западен капитализъм по руския спорт. Истината обаче е далеч по-проста, и тя е, че руснаците се оставиха да бъдат заловени в допингови машинации като най-големи будали.
Ето и хронологията на събитията. Година и половина след зимната олимпиада в Сочи-2014 (33 медала за Русия, от които 13 златни) бившият шеф на руската антидопингова агенция Григорий Родченков се разприказва. Избягалият в САЩ носител на орден „Дружба" разкри, че хора от Кремъл са организирали държавна система за допингиране на спортисти и подправяне на пробите им.
Разследването беше възложено на канадския професор Ричард Макралън, който констатира, че са подменяни проби със съдействието на държавни структури - спортното министерство, Центъра за спортна подготовка и силови ведомства като Федералната служба за безопасност (ФСБ).
В резултат на това Русия се лиши на първо време от 4 медала, а над 10 елитни спортисти бяха дисквалифицирани. Други бяха спрени от участие в летните олимпийски игри в Рио през 2016 г. и на зимните в Пьончанг две години по-късно.
През януари тази година руснаците вече бяха върнати в световната антидопингова агенция, но срещу условието да представят данни от лабораторията си в Москва, която е под правителствена опека.
Оказа се, че и тези сведения също са били манипулирани, при това буквално дни преди да бъдат изпратени в чужбина. И то във време, когато лабораторията уж се намираше под контрола на следствието.
Тук вече нямаше как да посочат като врагове Родченко, Макларън и другите предполагаеми участници в световния заговор срещу спортна Русия. И какво друго трябваше да реши УАДА в такъв случай?
Да не говорим, че заради въпросните разкрития едни от най-добре организираните зимни олимпийски игри в Сочи през 2014 г. се превърнаха в посмешище и срам не само за руснаците, а и за спорта въобще. Категорично се доказа, че в Москва има държавна система за допингиране на спортистите, и това никой вече не го отрича. Стигна се до налагане на наказания, до пренареждане на класирания. Някои вече говорят, че трябва да се преразгледат и резултатите от олимпийските игри в Лондон през 2012 г.
Самите руснаци дори си признаха публично, че са правили машинации.
Но вместо да се кротнат, продължиха с подправянето на данните от пробите за допинг. Докато не ги спипаха още веднъж, този път чрез експертите от университета в Лозана. И тогава за тях стана вече много трудно да обясняват, че Григорий Родченков лъже.
Що за глупак трябва да си, за да подменяш данни в подобна ситуация, когато те гледат под лупа?
Най-гадното е, че заради безумията на спортните чиновници ще страдат стотици талантливи руски спортисти, които нямат никаква вина. Те ще станат жертва на политика, която изповядва спечелване на медали на всяка цена.
На 19 декември Руската антидопингова агенция (РУСАДА) трябва да реши дали ще обжалва наказанието пред Спортния арбитражен трибунал (ТАС) в Лозана. Без съмнение, този ход ще бъде предприет, макар че самият директор на РУСАДА Юрий Ганус твърди, че санкциите са съвсем заслужени. Според него „Русия няма никакъв шанс да спечели пред трибунала", нищо че премиерът Дмитрий Медведев обяснява друго и набляга на патриотични тезиси като „комплот срещу руския спорт". Като Ганус мисли и бившият олимпийски шампион по биатлон Александър Тихонов: „Получихме си това, което заслужавахме".
Според УАДА, под подозрение са общо 298 елитни руски спортисти и най-малко 145 от тях рискуват да бъдат наказани.
Както и да им отнемат вече спечелени в миналото медали (2012-2015 г.) и да ги присъдят на конкурентите им. Значителна част от тях още се състезават. А тези, чиито проби не са подправени, ще участват на игрите в Токио догодина, макар и като „Олимпийски спортисти на Русия", без право на флаг и химн.
Решение на ТАС може да има още в края на март, но може и чак през юни. Делото ще се гледа от трима независими арбитри. В повечето случаи трибуналът не уважава жалбите, и решението остава в сила, освен ако засегнатата страна не отнесе въпроса до федералния съд в Швейцария.
Все пак се е стигало и до положителна развръзка за обвиняемите, както стана преди зимната олимпиада през 2018 г. - тогава 28 руски спортисти бяха оправдани по делото от Сочи-2014, макар и след това МОК да не ги покани да се състезават в Пьончанг. Други дела като това за три от биатлонистките все още се влачат.
Ясно е, че някои държавници от Кремъл ще се опитат да обърнат въпроса на политически.
Най-лесно е да обвиниш американците, че по най-подъл начин се опитват да ти откраднат медалите. А в САЩ не взимат ли допинг? В същия хор пее и Медведев: „Допуснахме грешка, но да не би другите страни да са безгрешни?" Със сигурност не са, но поне не са се оставили да ги изловят по такъв идиотски начин.
