Литекс отива тази вечер да победи шампиона на най-новата членка на УЕФА - Черна гора, носещ забавното име Рудар от Плевля (на български "миньор от плевнята").
В първия мач гостите не затрудниха "оранжевите" с каквото и да било и те сами са си виновни, че победиха само с 1:0 и пропуснаха още 12 гола.
Но събитията от преди седмица трябва да бъдат забравени, сега е време за съвсем друг мач. На стадиона в Подгорица предимството от един гол може и да не означава нищо, както се оказа само преди година с беларуския БАТЕ. И така ще стане, ако Литекс не си повярват и излязат вдървени от притеснение.
Защото заедно с разгрома от БАТЕ в продълженията през миналия сезон, другото им най-срамно отпадане е през 2004 г. от молдовския Зимбру - отбор, който е от класата на днешния съперник.
А момчетата от Ловеч могат да преодолеят безпроблемно Рудар, стига да са си повярвали достатъчно за това, което е очевидно - по-добри са и отиват просто да вземат това, което им трябва.
Чест прави на треньора им Ангел Червенков (може би най-добрият на своя пост в родното първенство), че вчера реагира с насмешка на два от най-тъпите въпроси - "Притеснявате ли се?" и "Има ли опасност да подцените съперника?". Защото няма логика да случи нито едното, нито другото.
Литекс днес има възможност да направи първата крачка към групите на Шампионската лига, а при благоприятния жребий в следващия кръг - Жилина, и втората след две седмици. А България може да се обедини около своя шампион, защото това, че тази година той не е нито Левски, нито ЦСКА, го прави удобен за подкрепа от страна на всички - нещо, което по принцип трябва да правим и за Левски и ЦСКА...
