Възкръсването на Депай

Разбира се, не в буквалния смисъл, защото Депай не е умирал, въпреки че всички го смятаха за мъртъв.

„Още един погребан талант в Манчестър Юнайтед“, вайкаха се фенове на футбола от всички цветове.

„Поредният провален трансфер“, съжаляваха пък привържениците на „червените дяволи“. На Мемфис Депай наистина не му потръгна в Юнайтед и причините са много.

Дори сега, тимът от „Олд Трафорд“ продължава да търси себе си след края на ерата „сър Алекс Фъргюсън“. Едва седем футболисти от отбора, който спечели последната титла през 2012/13, все още са в състава. Четири от (Рууни, Йънг, Валенсия и Карик) тях са над 30 г.

Когато Мемфис пристигна в Юнайтед, клубът се ръководеше от трети нов мениджър в рамките на само година. Луис ван Гаал видя потенциала на сънародника си, който в предишния сезон бе нанизал 22 гола в 30 мача в Ередивизии с фланелката на ПСВ и даде за него 35 млн. евро.

Очакванията към Депай бяха големи. Наследи фланелката с №7, овакантена от друг трансферен провал – Анхел Ди Мария, който по онова време бе най-скъпият футболист на Острова. Мемфис обаче така и не ги оправда.

Холандецът просто се озова на неподходящото място в неподходящото време. Не му бе дадена нужната свобода, за да разгърне таланта си. Юнайтед не създаваше достатъчно положения и играта му не вървеше, като цяло. А и английският футбол изглежда не му понесе.

Затова всички бяха учудени, когато през зимата Лион извади 16 млн. евро за него. Още повече след като Депай изигра общо 20 минути в рамките на четири мача за Юнайтед във Висшата лига през първата половина на сезона.

Тогава едва ли някой е смятал, че е възможно Мемфис да бъде сравнен с Пеле.

Депай започна в Лион по начина, по който се представяше с фланелката на Юнайтед. В първите му мачове нямаше и помен от играта му в ПСВ. Разочароващото му представяне при загубата в дербито срещу Сент Етиен го закотви на пейката.

Но четири дни по-късно късметът му се усмихна. Матийо Валбуена се контузи и Депай влезе малко преди края на първата част в домакинството на Нанси. В началото на втората се възползва от пас на Гоналон, за да мушне топката между краката на Черник и да оформи крайния резултат 4:0.

От тогава досега Мемфис вкара четири гола и даде две асистенции в последните си пет мача за „хлапетата“ в Лига 1. За девет мача в Лига 1 вкара 2,5 пъти повече попадения (5), отколкото за 33 за Юнайтед във Висшата лига (2).

При победата с 4:0 над Тулуза наниза два, вторият от които бе истински шедьовър с удар от централния кръг.

„Не мога да си спомня през коя година го направи Пеле – каза президентът Жан-Мишел Ола след мача, сравнявайки попадението на Мемфис с това на Пеле срещу Чехословакия на Мондиал 1970. – Във всеки случай, изпълнението му бе от световна класа и ние сме доволни от това.“

Дали ще бъде сравняван с този на Пеле, или с този на Дейвди Бекъм срещу Уимбълдън през 1996-а, няма много голямо значение. Изпълнението на Депай показа едно – холандецът най-накрая си възвръща самочувствието и започва да играе все по-освободено. А за футболист като него точно това е най-важното.

„Той показа на какво е способен, въпреки че трябва да подобри някои неща. Вкара, защото видя, че вратарят е много пред голлинията си. Лесно е при 3:0, но, доколкото го познавам, щеше да се пробва и при 0:0“, каза след мача треньорът Бруно Женесио.

За Мемфис е време да покаже качествата си и на европейската сцена, както го направиха футболисти като Толисо, Фекир и Лаказет при победата с 4:2 над Рома. Въпреки че едва ли ще е сред титулярите в реванша срещу „вълците“.

Може и да е рано да кажем, че една звезда е възкръснала, но, със сигурност, тази на Мемфис Депай започна да блести малко по-силно.

Новините

Най-четените