Съвсем в духа на Коледа футболът у нас стана интересен. Луд мач прати Лудогорец на върха в класирането, треньорски рокади, националният си научи програмата за следващия „срок".
И започнаха банковите дербита. Руската ВТБ щяла да купи Левски в комбинация с родната ЦКБ. От друга страна групировка от банки плюс едрите индустриалци от рудния бизнес ще вземат ЦСКА. И ще настане една голяма надпревара кой повече ще даде, кой по-напред ще стигне и кой ще играе мачове от 21:45 ч във вторник и сряда!
Феновете, разбира се, наострят уши и усещат лека възбуда. Колко им трябва - след поредния постен футболен полусезон, надеждицата е нещото, от което имат нужда.
Има две основни опорни точки във възприемането на тези полуновини. Нищо чудно обаче слуховете да се окажат истина, защото станаха твърде упорити, а и лично премиерът потвърди за преговори. Какво може да се очаква след идването на свръхбогатите?
Двата гранда, както и 90% от клубовете у нас, са в окаяно организационно състояние. Липсата на мениджмънт за две десетилетия е довела до хаос в детско -юношеските школи, глад за кадри - треньорски и административни, както и никакъв напредък по въпроса с терени, бази и съоръжения. Налива се някаква сума в първия отбор, колкото феновете да идват, да се интересуват и да коментират. Да се завъртят трансфери, да се понапълни касата...
В Левски тя е празна, но поне финансите са по-добре подредени, благодарение на професионализма на Константин Баждеков. В ЦСКА пари има, но никой не знае дали не са на кредит, а и дали не са по-малко от дълговете. Зад паравана на огромните заплати на хора като Арш, Калво, Зику и Платини двата клуба прикриват своята несъстоятелност, неконкуреност в Европа, липса на стратегия и правилни инвестиции. Те избутват сезон след сезон, разделят по някоя купа или титла, правят по някой фойерверк в евротурнирите, обикновено веднъж на 2-3 години. И толкова.
Та ВТБ, гигантът от Русия, не може да промени Левски с магическа пръчка. Ще трябват не толкова пари, колкото мениджмънт, стратегия и преговори на всякакво ниво с държавни и общински органи. Същото важи и за ЦСКА. Трябва да се изгради нещо, върху което системата да заработи.
Не върху 20 играчи, които се събличат за тренировка за по 15 000 евро месечно, а срещу 400-500 деца, работещи в отлични условия. Върху игрища, възстановителни центрове, административни сгради, модерна техника, квалифицирани и изучени треньорски кадри и добър маркетинг и бизнес план. Затова може би хората, които искат да влязат в двата гранда, са подходящи. Въпросът е, като доказани бизнесмени, колко време ще им трябва да разберат с каква тиня се захващат и дали това заключение няма да ги откаже?
Защото във футбола нещата са задълбали ужасно. Дано идването на истински бизнес с реални интереси и цели, промени сегашния вид на клубовете.
Всичко това, разбира се, с пожелателното - „ако стане". Да изчакаме и да се надяваме, сега за грандовете, постепенно и за останалите. Все пак наближава Коледа. Време за мечти.
