Обикновена сряда вечер на Острова. Мач за Купата на лигата, в който втородивизионен отбор среща елитен клуб, в случая и носител на трофея от миналия сезон.
Двубоят се превръща в празник за целия град. Все пак, в Бристъл пристигаше не кой да е, а Манчестър Юнайтед с Жозе Моуриньо начело.
Португалецът бе направил цели 10 промени в състава, който победи УБА с 2:1 през уикенда – нищо необичайно за турнирен мач. Единственият, който запази мястото си, бе Маркъс Рашфорд.
И, все пак, титулярната 11-орка на „червените дяволи“ изглеждаше далеч от съставена предимно от резерви.
Златан Ибрахимович започна като титуляр за първи път, след като се завърна от контузията си в коляното, получена през април. Освен Рашфорд, около него действаше и Антони Марсиал.
Пол Погба отново зае мястото си в полузащитата, след като изтърпя наказанието си за червения картон срещу Арсенал. Там бяха още много хваленият талант от школата Скот Мактоминей и незнайно как все още имащият място в Юнайтед Дейли Блинд.
Защитната четворка пред Серхио Ромеро пък се оформяше от вече очевидно безполезните Матео Дармиан и Люк Шоу по фланговете, а в центъра действаха Маркос Рохо и новопривлеченият срещу 35 млн. евро от Бенфика Виктор Линдельоф.
Впоследствие на терена се появиха и Хенрик Мхитарян, и Ромелу Лукаку.
Никак нелош състав, нали?
Не и за Бристъл. Третият в Чемпиъншип нямаше намерение да се даде без бой пред далеч по-именития си съперник и взе пореден елитен скалп в турнира, след като преди това отстрани Уотфорд, Стоук и Кристъл Палас.
Направи го в стила на Юнайтед – с гол в добавеното време. И нека Жозе има доблестта да не го нарича „късмет“, защото следващият път, в който „червените дяволи“ стигнат до късен успех, няма да има правото да го отдаде на „желанието за победа“ на своите момчета.
Истината е, че едно от най-сериозните качества на Моуриньо е умението да мотивира играчите си. И точно в това се провали в сряда вечер.
Устремилият се към рекорден пети трофей в надпреварата португалец не успя да убеди многомилионната си селекция, че абсолютно всеки един мач е важен и купата не се дава по право, а трябва да си я спечелиш.
Срамен е не толкова фактът, че Юнайтед отпада от втородивизионен отбор, а начинът, по който гостите играха.
„Имахме достатъчно сила в краката дори и за продължения“, каза Моуриньо след мача. Да, видя се и от поведението на Серхио Ромеро, който се опита да бави времето при 1:1.
Именно това поведение не се харесва на феновете – задоволяването с минимален успех, независимо от съперника. Гладът за по-голяма победа го няма, желанието сам да си свършиш работата, а не да чакаш последния съдийски сигнал, за да вдигнеш победоносно ръце във въздуха, също се изпариха отдавна.
Това беше духът на Юнайтед при сър Алекс Фъргюсън и нещото, което най-осезателно липсва на отбора в момента.
Затова и Юнайтед отпадна от турнира. Затова и е на цели 11 точки от сигурния шампион във Висшата лига този сезон – Манчестър Сити. Затова и едва ли ще стигне далеч в Шампионската лига.
И така, единственият турнир, който реално има шансове да спечели Моуриньо, остава ФА Къп. Именно след неговото спечелване обаче Луис ван Гаал беше изгонен.
На „Олд Трафорд“ няма място за посредственост и пета поредна година без титла би трябвало да дойде в повече не само на феновете, но и на ръководството.
От Жозе Моуриньо се очакват резултати и е време португалецът да започне да бъде третиран не с някакъв митичен ореол, а като човек, нает да свърши дадена работа.
Постоянните смени на треньора никога не са добри и водят до нестабилност в отбора. Но бездействието може да предизвика дори по-голяма криза в клуба.
А, къде на шега, къде наистина, загубата в един мач от Бристъл поне предотврати две поредни унижения срещу Манчестър Сити на полуфиналите.
Много бързате да отписвате Юнайтед от всички сметки и да правите Сити шампион. Има още цял един полусезон и всичко може да се случи. Сити, както си лети високо, така и може да се сгромоляса шумно само за няколко мача. Така и някой от другите преследвачи може да влезе във формата на живота си. Нищо не се знае... Критиките към Моуриньо продължават, и донякъде са оправдани. Но фактите говорят друго. Юнайтед има значително подобрение в сравнение с миналия сезон по това време - по висока позиция в класирането, повече спечелени точки, повече вкарани голове и по-малко допуснати такива. Фактите са си факти. Да, играта на отбора все още не е това, което искат всички фенове, но има време и това да се случи. А въпросното уволнение на Моу, за което всички пак почват да говорят, няма да доведе до нищо хубаво за отбора. За изграждане на голям отбор си трябва време, а Жозе още с идването си, каза че ще му трябват 3 години за да направи Юнайтед шампион. И всичко върви по-план, за сега. Отбора израства постепенно. И може би следващия сезон ще бъде сезона на червените дяволи... но за тази цел не само мениджъра трябва да работи, а и цялото клубно ръководство. За да стане Юнайтед отново страшилище, му трябват още класни попълнения. А за тази цел много активни трябва да бъдат други хора, не Моуриньо. Много от сегашния състав нямат никакво място в отбора - това също е факт.
Нищо няма да се сгромолясва изобщо.Сити- да, допускам 1-2 загуби, но ще вземат титлата и тази година. Просто другите са прекалено зле за да им се опрат.