Световното първенство завърши, а една добра дума задължително трябва да бъде казана. Тя е за коментаторите на БНТ. Нито са светци, нито грешници. Просто си свършиха най-нормално работата.
По принцип тази добра дума е излишна. Да се коментира коментатора е нелепо, това не е професия, от която зависи нечий живот. Нищо не зависи.
Но откакто се появиха социалните мрежи, в публичното пространство се леят милиони безумия, които формират вкусове и създават норма.
Към коментаторите на това световно първенство се изля такава огромна омраза (хейт – финият жаргон), че добрата дума става задължителна. Те никак не бяха лоши.
Вярно е, че коментаторите допускаха грешки. Имаше бисери от рода на „топката лети със скоростта на ръката”, „той обърка четирите посоки” и т.н. Допускаха се и клишета. Но това е живо предаване, няма сценарий, събитията са случват на секундата и предизвикват емоция – нормално е да се бърка.
По-важното, че някои от бисерите въобще не бяха лапсуси, а в контекст звучаха духовито, както следва да бъде.
Няма никакъв проблем да се изрече „Уокър не е защитник по образование”, или пък „Тази фенка гледа лошо, но по-важното е, че играта се пренесе пред наказателното поле”. Като коментар върху картина, думите са съвсем логични, или пък създават настроение в скучния мач.
Много негативи отнесоха споровете на финала между Ивайло Ангелов и Георги Славчев за френската дузпа, но те всъщност бяха прекрасни – страстите около дузпата ще се вихрят десетилетия, без да се знае точно има ли я; препирните показаха противоположните гледни точки. Дори умотворението на Нойзи „Погба, този хиперион в средата” си е съвсем на място.
Който не знае що значи „хиперион”, да се ограмоти! И тогава ще разбере, че не Нойзи е прeкалено сложен, ами съответният реципиент е леко елементарен.
Легендата Николай Колев-Мичмана също допускаше грешки. Извадени от контекст думите му щяха да звучат глупаво. Но липсваха социални мрежи, нямаше къде да бъдат вадени. Какво да кажем за шегобиеца Николай Галов, който кръсти Локомотив (Пловдив) „смърфовете”. Името остана, макар да бе освен симпатично, и леко иронично. Ако някой днес нарече футболен отбор „черните котараци” (герои от актуален детски сериал), на мига ще бъде „разкостен” - макар доста от българските футболисти да са си баш хитри котараци, които прибират милиони без работа насреща.
Възприемането на коментатора зависи най-вече от чипа в главата на възприемащия. Ако непременно търси гафове, ще ги намери. Ако е истински фен на футбола, коментаторите ще му бъдат последна грижа.
Но замислете се какъв е този човек, който вместо да гледа мач, търчи да пише гневни изречения във Facebook? Той, със сигурност, не е привърженик на футбола, а с още по-голяма сигурност е човек, който силно страда от липса на внимание. Такива хора не бива да бъдат вземани насериозно.
Налице и още една причина да се излива толкова много гняв към коментаторите. Тя е материално-битова и народопсихологическа. От край време телевизорът е много важен предмет в домакинството на българина, още по-важно е какво се говори в него. Поради това на драгия сънародник му е особено значимо хубава или лоша е новогодишната програма, макар това да е най-нелепата тема на света. Заради същото му е ценно какво ще каже Ивайло Ангелов.
Но всъщност думите на Ангелов или който и да е коментатор на света са толкова дребен повод за негативна реакция, че наистина трябва да си човек с проблеми, за да я проявиш.
Коментаторите на БНТ бяха най-нормални коментатори, гостите в студията бяха подготвени и интересни. Дължат обяснение защо Мбапе бе „Ембапе”, по едно време тръгнаха да пенсионират Меси. Друго съществено за 64 мача няма. Критика е нужна, но с доста по-високо вдигната летва.
Колкото и да не им се вярна на заядливците, заяждането за глупости е част от опростачването и чалгализацията на средата. Особено когато се заяждат с трудна професия, която те самите са негодни да вършат.
