Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да срещнеш Джо Диксън

Да срещнеш Джо Диксън Снимка: Lap.bg

Е, приятели, Джоузеф Диксън наистина съществува. Всички го видяхме - седна на масата и дори проговори. Какво обаче разбрахме и какво не успяхме 52 минути и две бутилки с вода по-късно? Нека направим опит за обобщение.

Наистина ли този човек се казва Джоузеф Диксън?

Определено. Макар че доказателствата са косвени. Нямаше да е удобно журналистите да поискат личната му карта, нали? А и ако съдим по цялостната му стратегия, едва ли щеше да им я предостави. Тук на помощ идват широко дискутираните му проби в ЦСКА при Стойчо Младенов. Снимката и името съвпадат, така че - да, това най-вероятно е Джоузеф Диксън.

Иска ли Джо да купи Левски?

Така твърди, но няма нищо сигурно. В думите и тона му се долавят необходимата страст, дори ни припомни, че Левски е преди всичко любов. Документите били почти готови, оставали само формалности, българско дружество под американска компания... Всичко е чудесно, обаче на този етап отсъства най-важният атрибут на всеки купувач. Сещате се, нали?

Какъв е бизнесът му и кои са партньорите му?

Хората чакаха Джоузеф Диксън като възкръсналия Елвис, а пресконференцията му предостави прекрасната възможност да презентира своята визитка. Въпросите в тази посока обаче ужасно го изнервиха. Чухме потвърждение за невзрачната му футболна кариера, нататък всичко е обвито в мъгла. Познанства с влиятелни и богати хора, успешни проекти с недвижими имоти, стотици милиони на негово разположение... Нито едно име, нито един пример, нито една банкнота дори. Лошо, много лошо.

Разполага ли с инвестиционен план?

Може би, но не го показа. Ако целиш да спечелиш обществено доверие и да впечатлиш със сериозните си намерения, тази първа медийна изява би следвало да се превърне в мултимедийна феерия. Слайдове, макети, спектакъл в звук и светлина. За капак Джо не се сети или реши да не спомене нито една институция и нито един чиновник. Разговарях с кмета, срещнах се с главния архитект, запознах с инвестиционния ни план министъра, премиерът ви е голяма свежарка - все нещо щеше да свърши работа. Уви.

И така - за Джоузеф Диксън знаем само, че се казва Джоузеф Диксън. Тук умишлено не се спираме на усещания, впечатления и интерпретации - от пръстена на кутрето и възела на вратовръзката до топлата връзка с Благой Георгиев и знаковото отсъствие на Наско Сираков. А и поговорката гласи, че не е луд този, който яде баницата, нали?

Липсата на конкретика раздуха още повече версии - шегаджия, бушон, нуждаещ се от помощ, голям бизнесмен. Въпросът си остава все така горещ - Джо Ментето или мистър Диксън?

В живота се случват всякакви чудеса, но засега ситуацията изглежда кофти. Много кофти. Дори напомня на социален експеримент, организиран от британски таблоид.

Като стана дума за това, рационалният подход в емоционална материя като футбола е почти невъзможен. Тоест обикновените фенове имат право да се молят горещо с широко затворени очи. Лидерите на синята общност обаче носят съвсем различна мисия - да търсят и отразяват истината каквато е, а не каквато им се иска. Да запознаят хората с реалността, а не да ги утешават и ободряват. Да питат, а не да центрират удобни топки. Дотук провалът им е грандиозен.

А реалността е следната - към днешна дата Левски трудно ще започне новото първенство. Няма треньор и е почти без футболисти. Вместо с пари разполага само с голи обещания. А мистичният инвеститор е разделил фенската маса на вярващи и невярващи, сякаш е някакво божество.

Толкова за първата ни среща с талантливия мистър Диксън. В очакване сме на следващите, ако има такива.

Най-четените