Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голям треньор или треньор на големи футболисти? Време е да преоценим Дидие Дешан

Дешан няма да блесне с революционни тактически хрумвания и затова няма да стане звезда сред треньорите - но неговата Франция продължава да печели Снимка: Getty Images
Дешан няма да блесне с революционни тактически хрумвания и затова няма да стане звезда сред треньорите - но неговата Франция продължава да печели

Той е на път да стане най-успешният селекционер в историята на световните първенства (заедно с Виторио Поцо), след като отдавна извоюва легендарния си статут като футболист.

Но запитан каква е тайната на успехите му, Дидие Дешан просто вдига рамене: "Няма някаква конкретна тайна".

Този тип отговори може би донякъде обясняват защо Дешан рядко е определян като голям треньор и когато неговата Франция побеждава, фокусът рядко е върху него.

"Петлите" достигнаха втори пореден финал на световно първенство и ако защитят титлата си, ще станат първият тим с такова постижение след Бразилия от 1962 г.

Дешан пък ще стане вторият треньор след италианеца Виторио Поцо (през далечните 1934 и 1938 г.), който два пъти вдига световната купа. 

В настоящия пълен със звезди френски отбор, наставникът си остава недооценена фигура, но пък не спира да обогатява биографията си с невероятни постижения. 

Колко души могат да кажат, че са ставали световни шампиони като треньори и са били капитани на отбори, печелили световна купа и КЕШ / Шампионска лига?  Всъщност само двама - Дешан и Франц Бекенбауер. 

Французинът беше един от първите футболисти, които успяха да се качат на европейския връх с два различни отбора (Марсилия и Ювентус), после от пейката изведе Монако до сензационен финал в Шампионската лига, а с националния отбор достигна и финала на Евро 2016.

Да не забравяме, че спечели и Лигата на нациите, което с развитието на този турнир може би тепърва ще се оценява като постижение. 

Сега, когато Франция е на една стъпка от втора поредна световна титла, е време да се запитаме дали Дешан е величие сред треньорите - или просто е попаднал на точното място в точното време, за да води големи играчи в златен период за тях.

Може би и двете твърдения са донякъде верни. Един от най-доверените му хора, капитанът на Франция от цяло десетилетие Уго Лорис, дава добра представа що за треньор е Дешан.

"Естествено, той има огромен опит като футболист и треньор на международно ниво. Спокоен и овладян е, предава го и на футболистите си, вдъхновение е за тях. Има страхотни взаимоотношения с играчите и не е случайно, че е на поста вече толкова дълго време", обяснява вратарят.

Отличната връзка на селекционера с играчите е известна, но той определено няма репутация на особено оригинален футболен ум.

Не очаквайте да свържете Дешан с определена схема, стил на игра или тактически похват. Той прилага общи принципи, свързани с прагматизма, разума и адаптивността - същите качества, които го направиха толкова забележителен дефанзивен халф в отбори с далеч по-големи звезди около него.

"Трябва ви комбинация от определени неща", разяснява философията си Дешан.

"Трябват ви играчи от световна класа; няма да стигнете далеч без добри играчи, но само те не са достатъчни. Необходими са и други съставки като добър отборен дух, а мачовете се решават от много малки детайли, така че е нужен и малко късмет".

Със сигурност във Франция Дешан има шанса да работи с изумителни таланти. Имена като Зинедин Зидан и Тиери Анри го допълваха още през футболните му години, а сега той тренира Килиан Мбапе, Антоан Гризман и още куп звезди.

Снимка: Getty Images

Без определени треньорски умения обаче, тези футболисти няма автоматично да се превърнат в отбор. Когато Франция спечели Мондиал 2018, Гризман беше поставен като №10 в схемата, а Мбапе навлизаше навътре към терена от десния фланг. 

Когато "петлите" спечелиха Лигата на нациите, Гризман вече оперираше зад двама нападатели, Мбапе и Карим Бензема.

В Катар пък наблюдаваме Мбапе отляво, докато Гризман е по-скоро част от халфовата линия. 

След като преживя много трудни дни в Атлетико Мадрид и беше отписван за големия футбол, Антоан изживява ренесанс на това първенство, а полуфиналът срещу Мароко беше неговият мач и той беше избран за №1 в двубоя.

Променената схема на Дешан позволи на Гризман да се превърне в еталон за плеймейкър и да води в класацията сред всички играчи на Мондиала по създадени положения за съотборниците. 

Именно такива ключови решения са нужни, когато водиш тим като Франция, пълен с толкова много талант. За това първенство Дешан е лишен от Н'Голо Канте, Пол Погба, Кристофър Нкунку, Люка Ернандес, Преснел Кимпембе и Бензема, но съставът му изглежда по-завършен от всякога.

Критиците няма да замълчат и ще изтъкнат, че Франция си остава консервативен и сякаш ненужно страхлив отбор, който оставя противника да води играта и който често сам си създава неочаквани проблеми в мачовете.

И успехът срещу Мароко дойде с трудности и периоди на големи страдания за Франция. Но това е тим, който знае как да печели и в който лидерите са на висота в най-важните моменти - независимо дали става въпрос за Лорис на вратата, Рафаел Варан в защитата или Гризман и Мбапе в нападение.

Дешан е щастливец, защото може да разчита на играч като Орелиен Чуамени, когато няколко от основните му халфове са с травми. Но треньорът показа и способност да прощава, да вкарва проблемни фигури в колектива и да награждава прогреса им.

Адриен Рабио се нацупи преди 4 години и отказа да бъде в разширения списък за Русия 2018 - изцепката можеше да е краят на кариерата му в националния отбор, но самият играч се оказа изненадан от готовността на Дешан да го приеме обратно. 

В Катар именно Рабио се нареди сред най-позитивните изненади на целия турнир и сякаш беше навсякъде по терена в мачовете, в които взе участие.

В отбрана пък наставникът използваше система с трима защитници за Лигата на нациите, но на Мондиал 2022 се върна към варианта с четирима. Гъвкавостта е основно негово предимство и виждаме как Франция еволюира през годините в зависимост от играчите, които са в най-добра форма и които пробиват сред титулярите.

През 2018-а Блейз Маюиди играеше отляво на халфовата линия с основна мисъл за защитата, докато сега наблюдаваме атакуващо настроен ляв бек в лицето на Тео Ернандес.

Отдясно пък Жул Кунде е далеч по-дефанзивен. При Дидие Дешан не става въпрос за футболна идеология, а просто за търсене на баланс в зависимост от наличните изпълнители. 

"На това първенство показваме страхотна класа, страхотно представяне в защита, успяваме да вкарваме голове и когато срещнем трудности, да ги преодоляваме с добър отборен дух", отбелязва селекционерът.

Всички тези неща не звучат особено уникално и би трябвало да се очакват от френския отбор.

Но именно в това е смисълът - Дешан не е в Катар, за да преоткрие футбола, а за да отговори на очакванията, съществуващи спрямо този невероятен тим.

Това може и да не е подход, който ще превърне самия него в звезда сред треньорите. Но е верен път към победите. А с победите няма как да спориш и те казват всичко, което трябва да бъде казано за треньора Дешан.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените