Не го прецаквай, Кристиано Роналдо. Не се връщай. Не разваляй безпрецедентната си ера.
Част от феновете на Реал Мадрид вече са гневни за начина, по който си тръгна от Реал Мадрид. Конфетите от победата в Киев още бяха във въздуха, а фланелката ти бе напоена с потта от третия пореден триумф в Шампионската лига.
Истинските мадридисти искат да те запомнят като вездесъщия голмайстор, който вкарва гол след гол срещу всеки възможен съперник; във всеки мач, във всеки турнир, по всякакъв начин.
На никого не му пука за войната ти с Флорентино Перес или за поредния прецизно замислен трик, с който да избегнеш някакви данъци и такси и да спечелиш още малко повече пари.
Няма да успееш да надскочиш това, което вече постигна в Реал Мадрид. Дори и Реал да стане по-добър отбор, отколкото е сега, нищо няма да е същото. Защото, нека си го признаем, никой не вярва, че си готов да жертваш себе си в името на тима, да играеш поддържаща роля или да се съгласиш да отстъпиш, за да дадеш нужното място на Карим Бензема да блесне.
Ако не харесваш Торино, ако не харесваш Ювентус, пробвай нови хоризонти, но не разваляй почти перфектното си наследство от 450 гола в 438 мача, което би отнело и половин век да бъде подобрено.
Ако искаш, може да се завърнеш в Реал: като посланик или като почетен президент след някоя-друга година. Но не и като футболист.
Време е за Килиан Мбапе, за Ерлинг Хааланд, за Хари Кейн. Или за някой друг, който все още има история за писане. Не разваляй това, що вече е инкрустирано със златни букви в историята на Реал. Няма смисъл.
