Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Погба ще бъде запомнен като символ на падението в Юнайтед

Може би най-хубавото, което Погба направи за Юнайтед, беше да реши сам да си тръгне и да не удължава повече агонията Снимка: Getty Images
Може би най-хубавото, което Погба направи за Юнайтед, беше да реши сам да си тръгне и да не удължава повече агонията

Раздялата между Манчестър Юнайтед и Пол Погба дойде някак логично и даже закъсняло - затова би трябвало да е донесла облекчение и на двете страни.

Анализите за приключилия период на французина на "Олд Трафорд" обаче няма да спрат, а даже ще се завърнат с нова сила покрай излизането на документалния филм на Amazon Prime за футболиста.

Вече се появи сцена от филма, в която Погба отказва да преподпише с Юнайтед, защото предлаганата заплата от 350 хил. паунда на седмица му се струва твърде ниска.

Епизодът породи нови въпроси и коментари около сапунената опера между играча и клуба - наистина ли "червените дяволи" са искали да го задържат, въпреки толкова неубедителния му 6-годишен период при тях? И наистина ли той е бил готов да остане, но "обидната" оферта на ръководството го е разубедила?

Независимо дали Юнайтед го е планирал или не, отърваването от Погба изглежда като разумен ход за освежаването на тима, което трябва да се случи при новия мениджър Ерик тен Хаг.

Нидерландецът и ръководството просто нямат право на грешки през това лято, ако искат Юнайтед да изглежда по-различно през новия сезон - а Погба беше сред символите на упадъка в последните години.

Халфът беше сред играчите със звезден статут, от които се очакваше да поведат останалите, но неизменно се проваляше и се представяше под очакванията.

Непостоянството, рекордната му цена от 105 млн. евро и фактът, че напуска без трансферна сума, несъмнено го превръщат в един от най-разочароващите трансфери, правени някога на "Олд Трафорд".

Самият футболист сигурно също се чувства разочарован от клуба, който му обещаваше всичко, но прескачаше от криза в криза, а Погба постоянно обираше голяма част от негативите.

Симпатизиращите на Погба ще продължат да го представят като жертва на обстоятелствата, попаднал на грешното място в грешното време. От неумелото управление на Манчестър Юнайтед наистина страдаше и той, както и всички, свързани с клуба, но ролята на Пол Погба за слабите резултати не бива да се пренебрегва.

Французинът си остана суперзвезда в социалните мрежи без да се доближава до реален звезден статут на терена, където почти винаги беше непостоянен, разсеян и нестабилен.

Болезнено парадоксален е фактът, че той вече беше напуснал веднъж без трансферна сума, за да отиде в Ювентус и да се завърне като най-скъпия футболист в света. Едва ли някой можеше да предположи, че историята с напускането му с изтекъл договор ще се повтори и че той отново ще се запъти към Торино - най-вероятната му дестинация от новия сезон.

Пол Погба трябваше да бъде не просто лидер в Юнайтед, но и пример за подражание за по-младите.

Сериен победител с Юве, световен шампион с Франция, с милиони последователи в социалните мрежи и на всичкото отгоре модел на Gucci - Погба представлява това, за което толкова много други играчи мечтаят.

Но какъв пример даде той на съотборниците си? Влиянието на французина всъщност беше вредно, защото показваше, че в съвременния Юнайтед е възможно да си провал във футболно отношение, но въпреки това да си звезда, да получаваш много и да даваш твърде малко в замяна.

Единствените трофеи на полузащитника през втория му период в клуба бяха спечелени в неговия първи сезон, когато Жозе Моуриньо донесе на английския гранд Карабао къп и Лига Европа.

А кои бяха големите мачове на Погба, в които изглеждаше като истинска звезда и демонстрираше световна класа? И най-върлите му фенове трудно ще ги намерят.

Може би върхът му си остават онези два гола срещу Манчестър Сити през 2018 г., при една паметна победа в градското дерби, отложила шампионските празненства на съперника.

Но представянето му тогава беше просто проблясък, който така и не се повтаряше в почти всичките му останали мачове с червения екип. 

В навечерието на онзи двубой, Пеп Гуардиола хвърли бомбата, че агентът на звездата Мино Райола се е опитвал да му уреди трансфер при "гражданите". И то по-малко от две години след завръщането му в Юнайтед.

Предизвикателните и непремерени публични изявления на Райола, както и намеците на самия Погба, че не е щастлив и иска да напусне, внасяха допълнително напрежение при всичките останали проблеми около Юнайтед. 

От днешна гледна точка е лесно да заключим, че щеше да бъде най-добре клубът да го продаде още през лятото на 2019-а, когато играчът обяви, че му е време за "ново предизвикателство".

През ноември ръководството вече беше приело, че Погба няма да подпише нов договор, но му сложи огромна цена от 150 млн. паунда, която беше твърде нереалистична за футболист с вечно криволичеща форма и немалко контузии.

Вместо поне да си възвърне една голяма част от вложените за него милиони, Юнайтед го задържа, а никой от изредилите се треньори не успя да му намери смислена роля в отбора.

Друг парадокс около напускането на Погба е, че то се случва в същата година, в която Ед Удуърд най-сетне приключи опитите си да върне на Юнайтед миналото величие.

Халфът беше знаковият трансфер на клуба, след като Удуърд пое поста на изпълнителен вицепрезидент.

След като не успя да осигури Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Неймар при встъпването си, босът отчаяно се нуждаеше от емблематична трансферна сделка за заявяване на високите амбиции и изборът падна върху Погба.

За да направи трансфера възможен, Удуърд поднови връзките на Юнайтед с Мино Райола, който беше ненавиждан от сър Алекс Фъргюсън след случая от 2012-та и първото напускане на Погба.

Снимка: Getty Images

Оформен беше един от най-комплексните договори, подписвани някога в Юнайтед и бяха направени отстъпки, за да бъде изпреварен Реал Мадрид, който също искаше французина.

"Червените дяволи" просто вложиха твърде много в този трансфер и затова разочарованието е толкова голямо.

Пол Погба никога не стана такава звезда във Висшата лига, каквато се очакваше да бъде и само в един случай попадна в идеалния отбор на първенството. Само в един сезон успя и да достигне двуцифрен брой голове.

Постижимо ли щеше да бъде за Ерик тен Хаг да събуди Погба така, както Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяер не успяха? Може би, но рискът просто не си заслужаваше в този толкова деликатен период от историята на намиращия се в упадък гигант Манчестър Юнайтед.

Погба се превърна в символ на една култура на излишък и неоправдан звезден блясък - а именно тази култура трябва да изкорени Тен Хаг, за да има какъвто и да е шанс да успее в клуба.

И въпреки всичко това, Юнайтед беше готов да задържи едно от най-гръмките си трансферни разочарования.

Може би най-хубавото, което Пол Погба направи за клуба, беше да отнеме решението от ръцете на шефовете и сам да сложи край на агонията.

   

Най-четените