Това беше мечтаната работа за Шави Ернандес в клуба на неговия живот - но той ще я напусне доброволно две години и половина след като я получи от президента Жоан Лапорта.
През лятото Барселона ще остане без своята легенда, без гениалния халф от близкото минало, който описа треньорския си период при каталунците така: "Чувството да си треньор на Барселона е жестоко, неприятно. "Чувстваш, че не те уважават".
"Ужасно вреди на душевното ти здраве, на състоянието на ума ти - до степен, в която решаваш, че няма смисъл да продължаваш повече. И това се случва с всички треньори тук".
Думите му бяха по-болезнени дори от загубата с 3:5 от Виляреал, която публиката на "Монжуик" трябваше да изтърпи в събота вечер.
"Преди две години аз бях решението. Сега не искам да се превърна в проблема", каза още треньорът, а цялостното му изявление беше доста плашещо за този, който ще се осмели да поеме състава след него.
За да потърсим причините за случилото се в треньорския период на Шави, трябва да се върнем две години назад.
Наставникът получи един разпокъсан състав от предшественика си Роналд Куман и в основата бяха младоци като Гави, Роналд Араухо, Нико Гонсалес и Оскар Мингеса.
Пари нямаше, защото клубът беше натрупал милиарден дълг при миналия президент Джосеп Мария Бартомеу. Лапорта все пак обеща селекция, макар и не с най-впечатляващите имена: Феран Торес, Адама Траоре, Пиер-Емерик Обамеянг, остарелия Дани Алвеш.
Шави прие всички рискове и условия в името на това да води Барселона. Адаптира се и започна да постига резултати, макар че нямаше как веднага да превърне Барса в някакъв велик отбор.
През пролетта на първия си сезон легендата постигна паметната победа с 4:0 в Ел Класико на "Бернабеу", която затвърди прогреса на тима. С усмивка наставникът призна, че съставът се нуждае от подсилване, а Лапорта обеща нещо повече - цяла революция чрез задействането на различни финансови лостове.
Селекцията беше амбициозна, но в много отношения спорна.
Очевиден пример е Рафиня, тъй като треньорът далеч повече държеше да запази Усман Дембеле и считаше французина за човек с потенциал на суперзвезда.
При Шави Дембеле най-после започна да се доближава до най-доброто си ниво и макар че искаше да напусне през лятото на 2022 г., в крайна сметка преподписа.
Това беше представено като голяма победа за каталунците, но междувременно трансферът на Рафиня от Лийдс вече беше договорен и Барса го взе срещу 50 млн. паунда.
Бяха привлечени и по-опитни играчи като Маркос Алонсо и Ектор Бейерин, които не се оказаха успешни решения.
Разбира се, големият трансфер беше този на Роберт Левандовски, желан преди всичко от Лапорта заради звездния си статут.
Подсилването със световна звезда от такъв калибър щеше да повиши и рекламните приходи на Барса, считаше президентът. Говореше се, че Лапорта даже е сравнил трансфера на Лева с този на Роналдиньо навремето.
В началото нещата проработиха, тъй като Барселона заигра директен футбол, използвайки качествата на поляка като класически централен нападател.
Някъде през миналата зима Шави промени това и пробва да изгради интересна атакуваща четворка, но головете на Левандовски значително намаляха.
Към момента таранът изглежда повече спъва атаката на отбора, отколкото да допринася и напоследък бива сменян при негативни резултати, когато Барса се нуждае от обрат.
Остава впечатлението, че Лева беше избор на Лапорта, а не на Шави, но така или иначе, с поляка беше спечелена титлата през миналия сезон.
В основата не беше някаква огромна резултатност, а множество победи с по 1:0, здрава защита, активна преса и един прекрасен Марк-Андре Тер Щеген на вратата.
Недостатъкът беше, че Барса практикуваше твърде прагматичен и консервативен футбол, но това беше тактиката, която носеше успехи.
Ранното отпадане от евротурнирите беше болезнено, но позволи на състава да се съсредоточи върху първенството и изигра своята роля за триумфа.
Вероятно обаче титлата създаде нереалистични очаквания към "блаугранас", и то при положение, че през лятото на 2023 г. напуснаха Дембеле, Серхио Бускетс и Жорди Алба.
Те трябваше да бъдат заменени от скромния откъм потенциал Ориол Ромеу и талантливите, но все още много млади Ламин Ямал и Алехандро Балде.
Шави искаше Мартин Субименди от Реал Сосиедад и го обяви за новия Бускетс, но за него пари нямаше.
В края на лятото бяха взети Жоао Феликс и Жоао Кансело, заради които трябваше да се прекрои играта и по двата фланга.
При всички качества на Феликс, той не е подходящ за отбори, изискващи много активна преса. Шави даде достатъчно шансове на португалеца, но стигна до същия извод като Диего Симеоне - че Феликс просто е мързелив в защита и някои проблясъци в офанзивен план не са достатъчни, за да оправдаят присъствието му в титулярния състав.
Кансело започна като десен бек и изнесе някои силни мачове, но треньорът продължаваше да прави промени, които считаше за наложителни. И Барса вече не беше същият тим, завоювал шампионския трофей.
През миналия сезон Шави играеше с двама централни защитници и един трети "скрит" централен защитник отдясно - Жул Кунде.
Сега обаче Кансело е играч със свободна роля, който напуска зоната си в защита, за да оперира по-напред. Барселона се трансформира от солиден и прагматичен отбор в далеч по-хаотичен такъв.
Затова Барса създава повече шансове и може да разбие опонента си с 5:0, но отбраната изобщо не притежава предишната надеждност.
Пускат се лесни голове, същевременно многото създадени положения водят и до много пропуски. А вместо контузения Тер Щеген, на вратата е Иняки Пеня.
Най-тежките удари по шампионските амбиции на тима бяха в мачове, в които тимът не игра зле и създаде достатъчно положения, за да спечели.
Всъщност единственият очевиден тактически провал на самия Шави беше във финала за Суперкупата на Испания срещу Реал Мадрид. Далеч повече обаче тежат 11-те точки изоставане от челото в Ла Лига и отпадането от Купата на краля.
Вероятно върху Шави Ернандес тежи и усещането, че няма пълен контрол над избора на състав.
Случката от есента преди гостуването на Антверп стана печално известна - беше планирана почивка за Левандовски, Араухо и Илкай Гюндоган, но Лапорта се намеси и нареди те да бъдат включени в състава.
Според Mundo Deportivo, причината бяха едни 2.8 млн. евро, които клубът щеше да вземе, ако беше победил в мача (класирането напред вече беше осигурено). Дори с Левандовски на терена обаче се стигна до загуба с 2:3.
После треньорът трябваше да оправдава решението на клуба и да уверява журналистите, че в Барса се взимат колективни решения.
Заради такива премеждия може би не е толкова чудно, че днес Шави изглежда като тотално изтощен човек. Той успя да съживи Барселона, докато в същото време клубът съсипа него самия.
В събота треньорът каза, че не иска да се превръща в проблем - но сигурно осъзнава, че проблемът на Барса не е той, а абсурдно високите очаквания във времената на жестока криза.
Това е реалността, която на "Камп Ноу" отказват да приемат.
И ако не я приемат и след неговото напускане, нищо добро не чака наследника на Шави.
