Манчестър Юнайтед разполагаше с две седмици да си подреди къщата.
В паузата за националните отбори можеше да бъде съставен план и да бъде направен някакъв поне бегъл опит за излизане от дълбоката криза.
Вместо това, на "Олд Трафорд" предпочетоха да се вцепенят. И да викат неволята.
Все нещо ще се получи, до такова заключение стигнаха те. И това, което се получи, беше загуба с 1:4 от новака във Висшата лига Уотфорд.
От станалото можем да заключим, че Манчестър Юнайтед се управлява по-зле дори от Норич и Астън Вила.
Тези два клуба използваха паузата, за да направят стъпки към промяна на тенденцията. Дали към по-добро или към по-лошо - засега няма как да знаем, но поне направиха нещо. И във времето до следващия им мач смениха мениджърите си.
В събота Норич и Вила бяха възнаградени с победи и с ново чувство на оптимизъм.
В същото време Юнайтед потъна още по-дълбоко в собственото си объркване. Накрая Оле Гунар Солскяер все пак беше уволнен, но при малко повече от 48 часа до ключов двубой от Шампионската лига и седмица преди гостуване на лидера в местния шампионат.
Още по-лошото е, че в клуба нямат никаква готовност за назначаване на заместник и затова досегашният асистент Майкъл Карик ще поеме тима, докато бъде избран - внимание - временен треньор.
Така че Карик встъпва в длъжност с цялото самочувствие на временен вариант преди намирането на "истинския" временен вариант.
Това е позиция толкова крехка и нищожна, толкова лишена от авторитет и доверие, че се чудиш как от клуба не ги е срам да я обявят в официално изявление.
Юнайтед назначава мениджър, на когото няма почти никакво доверие, да довърши месеца, за да може да бъде намерен друг, който пък евентуално да довърши сезона.
А може Карик да получи работата за постоянно, все пак точно това се случи миналия път със Солскяер.
Маурисио Почетино и Зинедин Зидан са сочени като хората, които Манчестър Юнайтед желае най-много, но не си мислете, че зад това има някаква отдавнашна или внимателно съобразена стратегия.
Става въпрос за обикновен опортюнизъм. Зидан е последният безработен мениджър от такъв ранг в момента, след като Антонио Конте подписа с Тотнъм.
Почетино пък води Пари Сен Жермен и иронията е, че проблемите на Юнайтед си бяха все толкова очевидни и докато аржентинецът беше без отбор и беше отворен за преговори.
Клубът пропусна възможностите си за безспорен ъпгрейд на мениджърския пост и наблюдаваше как Солскяер се срива с всеки следващ мач. Формата на футболистите под негово ръководство ставаше непоносима, новите попълнения не се вписваха в схемите, които изпробваше.
Унижението срещу Уотфорд принуди шефовете да действат, но сега те изглеждат наивно и нелепо, защото им липсва всякакъв план. Официалната позиция е, че не са се свързвали с потенциални наследници от уважение към Солскяер. Но отново - те тъкмо изпуснаха удобен прозорец от две седмици!
В които Оле даже беше пуснат да си направи почивка и да се прибере до Норвегия, вместо поне да опита да спре потъването.
Стратегия? План? Ако имаше нещо такова и включваше Почетино като кандидат №1, той щеше да бъде потърсен между ноември 2019 и януари 2021 г., или поне през лятото.
Сега единствената причина да се мисли за временен наставник е фактът, че ще е почти невъзможно аржентинецът да бъде отмъкнат от ПСЖ по средата на сезона.
А Зидан може и да не иска да поема Юнайтед, но имаше по-голяма вероятност да бъде убеден преди началото на сезона, вместо Оле да бъде награден с нов 3-годишен договор.
В модерния футбол вече нямаш време първо да получиш топката, после да се огледаш и чак тогава да решиш накъде да я подадеш. Ако не знаеш какво ще правиш с нея преди да я получиш, значи вече си закъснял.
Същото важи и при управлението на футболните процеси, но Юнайтед още пребивава някъде в миналия век. Някакви неща им се случват, те се оказват изненадани и тепърва започват да умуват как да отреагират на събитията.
Затова и не плануваха да вземат Кристиано Роналдо през лятото. Просто възможността кацна на рамото им. Не смятаха и да предлагат постоянен договор на Солскяер, но то просто се случи някак естествено.
Не изглежда да бяха мислили сериозно и за смяната на норвежеца преди третия гол на Уотфорд в събота.
А вижте само как работят в Манчестър Сити, където назначаването на Пеп Гуардиола представляваше план, развиван в продължение на няколко години.
Първо беше взет неговият шеф в Барселона, после негов приятел стана футболен директор.
Не очаквайте нещо подобно на "Олд Трафорд".
Ако наистина Зидан или Почетино (или който и да е друг) бъдат назначени, това ще прилича по-скоро на поредната прищявка, поредния експеримент.
Също като експеримента "Солскяер" - треньор, който едва ли отново ще получи възможност да се доказва на такова ниво.
Той подобри настроението и стабилизира клуба след уволнението на Жозе Моуриньо, но изобщо не трябваше да получава работата за постоянно. Още когато му свалиха етикета "временен треньор", в отбора настъпи спад, твърде показателен за всичко предстоящо.
Норвежецът остави впечатление на симпатичен, свестен и доблестен човек, вложил най-доброто от себе си, но способностите му изобщо не бяха на нужното ниво.
С него Юнайтед изгуби ценно време и остана няколко обиколки зад големите конкуренти в Англия и Европа.
На хартия съставът изглежда по-силен от преди, но откъм игра и резултати не е по-близо до водещите клубове.
Необходими са множество правилни решения, за да се промени ситуацията - но след всичко досегашно, вярва ли някой, че това ръководство е способно да ги вземе?
