Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Солскяер има само една скорост и тя не е тази на Юнайтед

Солскяер има само една скорост и тя не е тази на Юнайтед Снимка: Getty Images

Тотален хаос. Безидейност. Липса на каквато и да е концепция за игра срещу подобен тип съперници. Така можем да обобщим шока, който Манчестър Юнайтед изживя в Истанбул срещу отбора на турския президент в сряда вечер.

"Червените дяволи" бяха надхитрени, а накрая и надиграни от Башакшехир. Изглеждаше сякаш ролите са обърнати - турският тим беше грандът, оставил инициативата на по-неизвестния си съперник, а Юнайтед наивно даде възможностите, от които Истанбул ББ да се възползва, след което не успя да наваксва изоставането си.

Когато няма кой да настигне един 35-годишен нападател, който от шест години рита по турските и китайските терени, в 40-метровия му спринт още в 12-ата минута, значи нещо не е наред.

Когато трима защитници се пазят един друг и още трима играчи гледат отдалече двама противникови футболисти да правят, каквото си поискат, в наказателното поле, не можеш да имаш каквито и да е претенции.

За пореден път се видя, че Юнайтед е напълно безпомощен срещу добре подреден съперник. Оле Гунар Солскяер няма и половинчата идея как да се разбие подобен масивен защитен блок и това си пролича ясно от играта на Юнайтед в сряда вечер.

Неумелите опити за атаки на гостите се изразяваха в неточни центрирания от двата фланга и неуспешни опити за пробив през центъра. Трябва да се отбележи, че и Юнайтед няма изпълнителите да разгадае добре сгъстен противник. Маркъс Рашфорд, Антони Марсиал и Мейсън Грийнууд са бързи и повратливи, но когато сами трябва да си създават пространството, изпитват огромни затруднения.

Неслучайно и Жозе Моуриньо натискаше за привличането на играч от типа на Иван Перишич, който три-четири години по-късно отново показа каква класа е с гола си срещу Реал Мадрид, а предния сезон помогна на Байерн Мюнхен да спечели требъла. Затова и Гарет Бейл можеше да помогне още в началото, когато бе свързван с трансфер на "Олд Трафорд". Затова трябваше да бъде взет и истински централен нападател тип Златан Ибрахимович, който да бележи по 25-30 гола на сезон - да се извадят големите пари за привличането на Хари Кейн или клубът да не се държи като ощипана госпожица при преговорите за Ерлинг Хааланд.

Отново си пролича, че Юнайтед не разполага и с качествени крила. Изпълнителите в наказателното поле са налице - единственото качествено центриране, което бе произведено цяла вечер, бе на Люк Шоу (бек, не крило), от което падна и голът на Марсиал. Английският тим играе с половин човек по фланговете в лицето на Шоу, докато от другата страна Аарън Уан-Бисака произвежда добро центриране веднъж на високосна година.

Многобройната защита на Истанбул ББ пък бе изтласкала толкова назад останалите атакуващи защитници на гостите, че на Бруно Фернандеш му се налагаше да изсипва кълбото в пеналта от 30-40-ия метър.

Солскяер свърши добра работа в Юнайтед за почти двете си години начело. Върна нормалността в съблекалнята и усмивките по лицата на играчите и феновете, на които им бе сериозно доскучало и гледаха безизразно след годините на мъка при Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо.

Норвежецът стартира с прекрасна серия от 11 мача без победа, в 10 от които Юнайтед спечели. Но след това липсваше каквато и да е последователност. Липсваше постоянство. Юнайтед ту играеше силно срещу големите, ту допускаше загуби като тази в Истанбул.

Явно е, че Солскяер има само една скорост като треньор, и тя е да играе силно, когато е опрян до стената. Това обаче не е скоростта на Манчестър Юнайтед. Този клуб трябва да играе силно винаги, да мачка по-слабите, а феновете да очакват с нетърпение сблъсъците с гигантите в Англия и Европа. Да мислят за победи и титли, а не да се страхуват за изхода на мача, когато излизат срещу средняци.

Видно е, че на Юнайтед му трябва промяна. Трябва му подобрение. И това може да дойде със смяната на треньора. Не че Солскяер е лош - той е все още млад и не е изключено отново да го видим на "Олд Трафорд" след време, когато понатрупа още малко опит, но поне засега "червените дяволи" се нуждаят от нещо по-различно. Нуждаят се от цялостна концепция, която Оле поне засега не може да предложи.

Очакваният съюз между Юнайтед и Маурисио Почетино изглежда все по-близо. Той дава вид на човек, който може да изгради нещо специално в "Театъра на мечтите". И да върне Юнайтед, където му е мястото. Както го направи в Тотнъм, но плюс трофеите.



Най-четените