Срамно. Нова черна страница в историята на италианския футбол. Швейцария преподаваше срещу "адзурите" на терена и показа, че играта на Ботуша има нужда от спешни реформи.
Около това се въртят заглавията в италианската преса след отпадането на еврошампиона отпреди три години. "Кръстоносците" изхвърлиха Италия от Евро 2024, след като тотално доминираха на терена в пълните 90 минути.
Ремо Фройлер и Рубен Варгас разбиха на пух и прах каквито и илюзии да са имали в лагера на италианците, че с този отбор могат да направят нещо смислено на Европейското първенство.
Да се чуди човек дали не беше по-добре онзи гол на Матия Дзакани да не беше падал и да гледаме хърватите в този сблъсък срещу Швейцария.
Селекционерът Лучано Спалети пое отговорността за отпадането, но и изтъкна няколко аспекта, в които отборът му е изоставал. Основното е физическата подготовка и физиката, като цяло на футболистите му.
Спалети отчете, че играчите му често губят физическите единоборства и не са в най-добра кондиция в пълните 90 минути; че не могат да поддържат темпото на съперника. Селекционерът призова за радикална промяна в италианския футбол и обеща да говори по тази тема с президента на местната федерация.
Истината е, че и самият Спалети не изглеждаше да знае какво прави. Селекционерът на "адзурите" смени на три пъти стартовия състав и тактиката в четирите мача на Евро 2024. В три от тях направи смяна още преди края на първото полувреме.
Как да има идентичност този отбор?
Редица анализатори вече обявиха този отбор на Италия за най-слабия в историята. Как обаче се случи така, само три години след спечелването на европейската титла?
Само четирима футболисти от победата срещу Англия на финала на Евро 2020 намериха място в селекцията на Спалети за сегашното Европейско. Това са вратарят Данлуиджи Донарума, защитникът Джовани ди Лоренцо, халфът Николо Барела и нападателят Федерико Киеза.
Един от тях - Ди Лоренцо, е мощно критикуван в Италия, въпреки че е любимец на Спалети.
Може би единственият светъл лъч за италианците на това Европейско е бранителят Рикардо Калафиори, който обаче си изкара втори жълт картон срещу Хърватия и пропусна осминафинала срещу Швейцария. Отсъствието му бе осезаемо и за първи път на Евро 2024 Италия допусна повече от едно попадение във вратата си.
Дори сочената от всички за фаворит Испания преодоля само веднъж Донарума.
Къде са нападателите? Вярно е, че в защитата липсват фигури като Джорджо Киелини и Лео Бонучи, в халфовата линия ги няма хора като Андреа Пирло, но в нападение Италия беше като стогодишна баба - тотално беззъба.
Нито Ретеги, нито Скамака, нито Распадори могат дори да миришат същия въздух като нападатели, с каквито "адзурите" разполагаха съвсем до скоро. Бобо Виери, Пипо Индзаги, дори хора като Алекс Дел Пиеро и Франческо Тоти, които не са чисти нападатели, но от които винаги можеш да очакваш да вкарат по някой-друг гол на големи първенства.
Липсват в сегашния състав.
През 2006-а Италия спечели четвъртата си световна титла, побеждавайки Франция на Олимпийския стадион в Берлин. 18 години по-късно "адзурите" са напълно неразпознаваеми, с липса на отчетлив стил на игра. Отбор с нулев хоризонт.
От години на Ботуша се говори, че не се вижда нищо да расте отдолу. Академиите не работят, а звездите в местните отбори са чужденци.
Спалети стана шампион с Наполи, но големите имена в онзи отбор бяха Виктор Осимен и Хвича Кварацхелия. Половината национална отбрана идва от шампиона Интер, но и той не разполага с нито един местен нападател.
Един швейцарски журналист го описа най-добре - за Италия вече не е "Ферари", а "Фиат Панда". Поетична подигравка, но точно на място.
Дори спечелването на титлата на Евро 2020 може да бъде отдадено не толкова на някаква мащабна визия за развитието на италианския футбол, а повече на индивидуална класа, спасените от Донарума дузпи и цялостната невъзможност на Англия да отнесе трофея у дома.
Подобно на ситуацията в България, докато клубовете и ръководството на федерацията не започнат да гледат в една посока, нищо добро не очаква Италия.
През 90-те и в началото на новия век Серия "А" беше най-силното и най-богатото първенство. Слабото управление, корупционните схеми с купуване на мачове и съдии и липсата на качествена работа в школите доведоха "адзурите" до днешното кошмарно състояние.
И представянето срещу Швейцария се превърна в огледало за това какво представлява италианският футбол в момента. Бъдещето е черно за "адзурите", както мрачно отбелязва "Тутоспорт".
