Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Срам и извинения: Това е най-слабата Италия в историята

Джанлуиджи Донарума също поднесе извиненията си, но дори той нямаше какво друго да предложи след катастрофалното представяне на Италия и отпадането от Евро 2024 Снимка: Getty Images
Джанлуиджи Донарума също поднесе извиненията си, но дори той нямаше какво друго да предложи след катастрофалното представяне на Италия и отпадането от Евро 2024

Срамно. Нова черна страница в историята на италианския футбол. Швейцария преподаваше срещу "адзурите" на терена и показа, че играта на Ботуша има нужда от спешни реформи.

Около това се въртят заглавията в италианската преса след отпадането на еврошампиона отпреди три години. "Кръстоносците" изхвърлиха Италия от Евро 2024, след като тотално доминираха на терена в пълните 90 минути.

Ремо Фройлер и Рубен Варгас разбиха на пух и прах каквито и илюзии да са имали в лагера на италианците, че с този отбор могат да направят нещо смислено на Европейското първенство.

Да се чуди човек дали не беше по-добре онзи гол на Матия Дзакани да не беше падал и да гледаме хърватите в този сблъсък срещу Швейцария.

Селекционерът Лучано Спалети пое отговорността за отпадането, но и изтъкна няколко аспекта, в които отборът му е изоставал. Основното е физическата подготовка и физиката, като цяло на футболистите му.

Спалети отчете, че играчите му често губят физическите единоборства и не са в най-добра кондиция в пълните 90 минути; че не могат да поддържат темпото на съперника. Селекционерът призова за радикална промяна в италианския футбол и обеща да говори по тази тема с президента на местната федерация.

Истината е, че и самият Спалети не изглеждаше да знае какво прави. Селекционерът на "адзурите" смени на три пъти стартовия състав и тактиката в четирите мача на Евро 2024. В три от тях направи смяна още преди края на първото полувреме.

Как да има идентичност този отбор?

Редица анализатори вече обявиха този отбор на Италия за най-слабия в историята. Как обаче се случи така, само три години след спечелването на европейската титла?

Само четирима футболисти от победата срещу Англия на финала на Евро 2020 намериха място в селекцията на Спалети за сегашното Европейско. Това са вратарят Данлуиджи Донарума, защитникът Джовани ди Лоренцо, халфът Николо Барела и нападателят Федерико Киеза.

Един от тях - Ди Лоренцо, е мощно критикуван в Италия, въпреки че е любимец на Спалети.

Може би единственият светъл лъч за италианците на това Европейско е бранителят Рикардо Калафиори, който обаче си изкара втори жълт картон срещу Хърватия и пропусна осминафинала срещу Швейцария. Отсъствието му бе осезаемо и за първи път на Евро 2024 Италия допусна повече от едно попадение във вратата си.

Дори сочената от всички за фаворит Испания преодоля само веднъж Донарума.

Снимка: Getty Images

Къде са нападателите? Вярно е, че в защитата липсват фигури като Джорджо Киелини и Лео Бонучи, в халфовата линия ги няма хора като Андреа Пирло, но в нападение Италия беше като стогодишна баба - тотално беззъба.

Нито Ретеги, нито Скамака, нито Распадори могат дори да миришат същия въздух като нападатели, с каквито "адзурите" разполагаха съвсем до скоро. Бобо Виери, Пипо Индзаги, дори хора като Алекс Дел Пиеро и Франческо Тоти, които не са чисти нападатели, но от които винаги можеш да очакваш да вкарат по някой-друг гол на големи първенства.

Липсват в сегашния състав.

През 2006-а Италия спечели четвъртата си световна титла, побеждавайки Франция на Олимпийския стадион в Берлин. 18 години по-късно "адзурите" са напълно неразпознаваеми, с липса на отчетлив стил на игра. Отбор с нулев хоризонт.

От години на Ботуша се говори, че не се вижда нищо да расте отдолу. Академиите не работят, а звездите в местните отбори са чужденци.

Спалети стана шампион с Наполи, но големите имена в онзи отбор бяха Виктор Осимен и Хвича Кварацхелия. Половината национална отбрана идва от шампиона Интер, но и той не разполага с нито един местен нападател.

Един швейцарски журналист го описа най-добре - за Италия вече не е "Ферари", а "Фиат Панда". Поетична подигравка, но точно на място.

Дори спечелването на титлата на Евро 2020 може да бъде отдадено не толкова на някаква мащабна визия за развитието на италианския футбол, а повече на индивидуална класа, спасените от Донарума дузпи и цялостната невъзможност на Англия да отнесе трофея у дома.

Подобно на ситуацията в България, докато клубовете и ръководството на федерацията не започнат да гледат в една посока, нищо добро не очаква Италия.

През 90-те и в началото на новия век Серия "А" беше най-силното и най-богатото първенство. Слабото управление, корупционните схеми с купуване на мачове и съдии и липсата на качествена работа в школите доведоха "адзурите" до днешното кошмарно състояние.

И представянето срещу Швейцария се превърна в огледало за това какво представлява италианският футбол в момента. Бъдещето е черно за "адзурите", както мрачно отбелязва "Тутоспорт".

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените