Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Този Арсенал е различен, този Арсенал си вярва

Артета успя да убеди, че е подходящият човек за Арсенал и че заслужава подкрепата на всички. А това беше най-важната му задача през този сезон Снимка: Getty Images
Артета успя да убеди, че е подходящият човек за Арсенал и че заслужава подкрепата на всички. А това беше най-важната му задача през този сезон

Измина доста време, откакто в Арсенал за последно се усещаше искрена надежда.

Опитът за революция при Унай Емери се градеше на пясъчна основа и когато Микел Артета пое тима през зимата, нищо на "Емирейтс" не изглеждаше обнадеждаващо.

Но защо продължаваме да следим неизменно любимия си отбор седмица след седмица, ако сме 99.9% сигурни, че няма да ни донесе усмивки през 90-те минути? Заради надеждата.

Точно тя прави футбола толкова завладяващ и дава сили на запалянковците да пълнят стадионите и да не отделят очи от екрана. Надеждата е и това, което кара футболистите да вярват, че имат шансове и в отчайваща ситуация, и срещу много по-силен съперник.

В последните години при Арсенал именно надеждата е в дефицит и затова "артилеристите" са способни да се сринат психически във всеки един момент от мачовете си.

При назначението на Микел Артета през декември, новият треньор трябваше да се сблъска с доста съмнения, че е способен да се справи със задачата. Той дойде от Манчестър Сити, където беше асистент на самия Пеп Гуардиола, но тоталната липса на опит като старши треньор беше обезпокоителна.

Наистина ли този човек щеше да се справи с всичко, с което Емери не успя?

Гледайки го снощи, докато изнася тактическа лекция на своя ментор Гуардиола при победата с 2:0 над Манчестър Сити за ФА Къп, Артета създаваше впечатление, че отдавна е бил готов за поста.

Бившият полузащитник не спря да жестикулира интензивно и да раздава инструкции на няколко различни езика, докато неговият тим неутрализира един меко казано неудобен противник.

Сити беше в серия от седем поредни победи над Арсенал с голова разлика 20:2.

Но този Арсенал снощи не беше същият, с който свикнахме при Емери и в последните години при Арсен Венгер - в този Арсенал имаше нещо различно, този Арсенал си вярваше.

Затова сега "артилеристите" са на финал в турнира и само една победа ги дели от първи трофей под ръководството на Артета.

Съперникът отново ще е труден (Челси или Манчестър Юнайтед), но ако Арсенал играе по този начин, няма от какво да се страхува.

Снимка: Getty Images

Артета изведе изключително дефанзивен отбор през седмицата при победата с 2:1 над шампиона Ливърпул. Този успех дойде в странен мач, в който лондончани бяха напълно надиграни, но използваха две груби грешки на противника, за да нанесат двата си удара, и се прибраха дълбоко назад с надеждата, че преднината им ще се окаже достатъчна.

Подобен подход на Артета се очакваше и срещу Манчестър Сити, но треньорът (който няма как да познава по-добре играта на Сити) адаптира плана според слабостите на опонента.

Арсенал насищаше средната линия, когато не владееше топката, и така принуждаваше Сити да атакува по крилата и да центрира оттам. Футболистите на Гуардиола често прибягват до този метод при безизходица, но е всеизвестно, че силата им не е там.

"Топчиите" знаеха какво да правят и при контраатаките. Целта беше да се използват максимално фланговете, за да бъде разтегната отбраната на Сити и именно така паднаха головете на Пиер-Емерик Обамеянг.

Когато съперникът изоставаше в резултата, вече поемаше повече рискове, но Артета и играчите му бяха подготвени.

Титаничният в този мач Давид Луис започна да се включва към халфовата линия, за да печели първи топки с типичната си агресия, превърнала го в звезда на Острова.

Сити вдигна темпото след почивката, но тактически не предложи нищо, на което Арсенал да няма отговор. Второто полувреме също се проведе по вкуса на Артета и тимът му се справи с очакваните набези на съперника, успя и да го хване неподготвен на контраатака и да затвори мача с втори гол.

Гуардиола беше отчаян на скамейката и съвсем си изгуби ума, като в един момент започна да говори на празния стол до себе си - там, където преди стоеше самият Артета...

Победата на Арсенал беше извоювана с висок дух, с хитрост, с тактическа зрялост. Твърде нетипични качества за отбора в последните години.

Вдъхновяващо е да видиш колко може да се развие един системно разочароващ отбор, когато се подобри организацията му в защита и когато футболистите започнат да се раздават до последно и да се борят един за друг и за треньора си.

Изведнъж Арсенал не изглежда да се нуждае от 10 нови футболисти, за да стане боеспособен тим. Е, може би са нужни поне 5-6, но те ще бъдат подобрения върху вече изградена основа. А пък една Купа на Англия може да убеди някои от играчите с изтичащи договори да останат.

Важното е, че с победите над Сити и Ливърпул, Арсенал постигна най-важното към този момент: върна истинската надежда. 

Сега феновете, футболистите и шефовете на отбора няма как да не повярват изцяло на Артета. Най-младият мениджър във Висшата лига оправдава риска, поет с назначението му, и е по-ценен за клуба от която и да е суперзвезда на терена.

Е, върховете на Премиър лийг си остават далеч, а сезонът е повече от разочароващ. Показателно е, че докато побеждаваше Сити, Арсенал отново слезе на 10-ото място в първенството и има по-малко точки от Бърнли и Шефийлд Юнайтед.

Но прогресът е налице.

"Артилеристите" могат да приключат 2019/20 с трофей и с автентична вяра, че в ръцете на Микел Артета бъдещето на този отбор е добро.

За изстрадалите фенове на отбора и това е много.

Защото те преживяха най-мрачните времена в очакване да се появи именно такава надежда - и сега дойде и техният ред да се насладят на едно от най-хубавите чувства, които футболът е способен да предизвика.

Най-четените