Погледнато в исторически план, България приема европейско първенство по волейбол за жени веднъж на 20 години от 1981 година насам. И точно оттогава датира най-големият успех на този спорт при дамите у нас с триумфа на националките, водени от Васил Симов.
Тогава в зала "Универсиада" българките, сред които личат имената на Таня Гогова, Мая Стоева, Цветана Божурина и Румяна Каишева, печелят златните медали срещу СССР на легендарния Николай Карпол.
20 години по-късно във Варна с Антонина Зетова и Нели Маринова националките стигнаха до бронзовите медали.
През 2021 България отново приема континенталната надпревара в новия дом на женския ни волейбол - зала "Колодрума" в Пловдив. Макар и до фазата на четвъртфиналите. Точно в града под тепетата се разви най-успешният проект при дамите в последните години в лицето на Марица и домакинството на този форум точно тук и точно с този селекционер изглежда като най-логичната поанта.
Иван Петков бе в основата на изграждането на този клуб, превърна го в хегемон у нас и донесе първото участие на български тим в Шампионската лига.
И сега начело на националния отбор има възможността да реализира още една мечта, при това в града на сърцето си.
Потенциалът също е налице. Женският отбор дълго време оставаше в сянката на мъжкия заради успехите на силния пол. Но и заради пропилените си възможности. Къде заради спортни причини, къде заради други. Защото на няколко пъти дамският тим имаше капацитет да засенчи своите колеги. Но това не се случи. Дори с един от най-добрите тогава италиански и световни треньори - Марчело Абонданца. И със сигурност голяма част от момичетата си дават сметка за това.
Първенството през 2021 е може би последният шанс за някои от волейболистките ни за нещо значимо с националната фланелка. А наред с потенциала самият път към полуфиналите изглежда реалистичен, с известна доза оптимизъм. До този момент българките имат две чисти победи срещу Гърция и Испания, предстоят сблъсъци срещу Германия, Чехия и Полша.
Още един успех ще гарантира почти сигурно място на осминафиналите.
Оттам нататък започват сметките, в които като нация сме особено добри. Затова ще ги пропуснем. Само ще отбележим, че турнирът идва току след олимпийските игри в Токио, в която част от фаворитите в сегашния турнир изхабиха много сили и най-вече емоции.
Факт е едно - България има отбор, който има реален шанс да достигне до топ 4 на турнира. И заради състезателките си на световно ниво като Елица Василева и Христина Вучкова, и заради таланта на Нася Димитрова и Гергана Димитрова, и заради опита на Ева Янева и Емилия Димитрова.
Този отбор има нужда от подкрепа. Точно сега. Не само от публиката в Пловдив, но и от цялата волейболна общественост.
Но по-важното е, че отборът има нужда от вяра в собствените си възможности. И това зависи само и единствено от самите момичета. Виновни за успеха си биха могли да бъдат само и единствено те.
За поредна година на тях се открива брилянтна възможност да излязат от сянката на мъжкия отбор. Това може да се случи само с резултат. Защото мъжкият тим до скоро продължаваше да поддържа реномето на успешния колектив. И независимо от неуспехите, за Цветан Соколов и колегите му ще е много по-лесно отново да си върнат този етикет. Докато за жените това задължително минава през доказване на Евро 2021.
А този отбор е в готовност за нещо голямо.
