Шефът на футболните ни съдии Петър Петров разкри, че го „поръчали” за пребиване. Имало оперативен сигнал от МВР, откъдето го предупредили да се пази. Дори и указания получил как точно да се грижи за сигурността си.
Че футболът ни е зле, това се знае отдавна. Но ето, че и мутрите във футбола ни са на същото дередже. Едно време какви мутри имаше само... Първо „поръчваха”, след това биеха и чак накрая новината излизаше по вестниците. Дето се вика, и мутри вече нямаме като хората.
Силовите групировки защъкват по стадионите в България някъде в средата на 90-те години. Влизат като по команда на мястото на запътили се към фалит банки, кредитни милионери и всякакви други измамници, които финансират футболните клубове в началните години на демокрацията.
ВИС-2 първо слага ръка върху Левски (Кюстендил), а след това надписът й изгрява и върху екипите на столичния Левски. Както обяснява пишещият се за виден борец срещу мутрите Томас Лафчис, на този ход се принудил заради това, че всички други отбори си имали по някой бандит зад гърба.
В ЦСКА коли и беси бившият борец Илия Павлов и неговата „Мултигруп”. В Славия един следобед пристигат Младен Михалев и Венци Стефанов от СИК, за да останат там и до днес. Силоваците от „Клуб 777” влизат в двата Локомотива – софийския и този от Пловдив. По-късно вторият минава към ВИС-2 и дори става шампион за пръв и единствен път в историята си.
В Ловеч се появяват местните пехливани, начело с Гриша Ганчев, и прекръстват градския тим на тяхната фирма Литекс. А други двама побратими на Гришата – Страхил Димчев и Станислав Танев-Камилата, основават в село Галата отбора Олимпик, преместен после в Тетевен.
Футболен Перник пък се сдобива не с една, ами с цели две групировки. Тази на Краси Свинаря поема Миньор, а прочутият Перо и ортаците му се хващат с Металург.
Целта е мутрите да бъдат изкарани меценати, които дават пари за спорта. По този начин се изпира репутация, отделно и някой лев.
Една от първите им работи е да си поделят най-известните футболисти от САЩ`94. Лъвския пай обират висаджиите, към които отиват Христо Стоичков и Любо Пенев, плюс световната ни рекордьорка по висок скок Стефка Костадинова.
След това вадят бухалките и стадионите стават несъвсем безопасни места. Особено този в Кюстендил. Там отначало реферът Петър Янински докладва, че трима здравеняци са го заплашвали в съдийската стая с „Ще ти откъснем главата!” заради някаква дузпа. Същия сезон на двубоя с Левски, спечелен 2:0, на треньора на кюстендилци Стефан Грозданов е наредено да пусне в игра футболистите Цветозар Дерменджиев и Ивайло Киров. Тънката подробност е, че и двамата са с бинтовани ръце! Предната вечер мутрите ги смилат от бой, натрошават им ръцете, а след това ги изкарват бити пред 15 000 запалянковци на стадиона. Причината била, че уж опитали да продадат мача.
Бой в Кюстендил яде и шефът на съдиите Борислав Александров. Лично босът на ВИС-2 Георги Илиев му забива няколко крошета в лицето към края на мача с ЦСКА (0:1) през есента на 1997 г. Ядосал се, че реферът не дал дузпа. Побоят е нанесен пред всички на централната трибуна, но народът се прави на разсеян. Битият Александров смутолевя, че уж паднал по стълбите.
Съдиите вдигат стачка и на 18 октомври 1997 г. всичките 87 главни арбитри и тъчрефери отказват да свирят мачовете в кръга. Стачка ще има и няколко години по-късно, след като неизвестни лица пребиват един след друг цели трима футболни съдии – Йордан Иванов, Антон Гецов и Стефан Господинов.
По същото време логото на ВИС-2 вече е върху екипите и на Отбора на народа Левски. Малко след това е прочутото мутренско изпълнение на мача между сините и Литекс (4:1) за Купата на ПФЛ. Ловчанлии са спечелили първия двубой с 2:0, а в реванша на „Герена” водят с 1:0 на полувремето. Точно тогава цяла банда мутри демонстративно прекосява терена и нахлува в съдийската стая. Изобщо не ги притеснява това, че реферът Светослав Славов от Варна е служител на МВР. Нещо повече – бандитите знаят, че арбитърът наскоро е загубил свой близък. „Гледай и някой друг от семейството ти да не пострада”, заплашват го здравеняците. В крайна сметка с четири гола след почивката Левски елиминира Литекс...
Бой от висаджийските бригади ядат и двама футболисти на ЦСКА. Големият скандал гръмва навръх Великден през 1999 г. Тогава тимът на Димитър Пенев гостува в Кюстендил. Води с 1:0 на полувремето, но така и не излиза за втората част. Причината – вратарят Ивайло Иванов и защитникът Адалберт Зафиров също са бити в коридора от мутрите. Бандитите устройват засада пред съблекалнята и бият наред, тъй като отпред няма нито един полицай.
Пак в Кюстендил се играе и първото голямо мутренско дерби между висаджийския тим и запътилите се към шампионската титла сикаджии от Славия. Три кръга преди края на сезона през 1996 г. „белите“ гостуват в югозападния град и им трябва най-малко равен мач, тъй като водят с две точки пред Левски. „Двете големи застрахователни дружества са конкуренти в бизнеса, а днес ще подчертаят това и на футболното поле”, пише вестник „Спорт”.
„Белите” пристигат на стадиона, охранявани от цяло полицейско подразделение. Половин час след началото висаджиите, предвождани от Валери Ненов-Шамшала, насмитат тв-екипите, коментаторите и фоторепортерите. Изземат касетите на БНТ и „Нова телевизия”, където е заснето как мутри замерят с бирени кутии играч на гостите. На пратеника на „Спорт и музика” Калин Катев му е изтръгнат микрофона от ръцете. „В държавата на абсурдите още един абсурд не изненадва никого”, казва Катев. В крайна сметка резултатът 1:1 е достатъчен на Славия да триумфира с титлата, въпреки някои обвинения, че са возили футболисти и съдии в багажници.
Натискът срещу медиите от страна на групировките не се изчерпва само с този мач в Кюстендил. Прочут е случаят от началото на 1996 г., когато в Локомотив (Сф) избухва стачка на футболистите заради недадени заплати. Отборът отказва да тренира пред най-малко десетина репортери. Само че силоваците от „Клуб 777” звънят по телевизии, радиостанции и вестници, и нареждат да не се пише нищо. Скандалът остава потулен.
Няма как да бъде потулен обаче онзи от 7 декември 1999 г. На този ден Литекс и Левски играят мач-реванш в Ловеч от турнира за Купата на България. „Сините“ са спечелили първия двубой с 2:0, а на полувремето резултатът е 1:1. Точно тогава Гриша Ганчев нахлува с двама от свитата си в съдийската стая. Влизат през странична врата, която по принцип стои заключена и пред нея няма охрана. Ганчев и подчинените му Кольо Гаваза и Стойко Попски пребиват рефера Костадин Костадинов и помощниците му Красимир Керезов и Никола Джугански. От ударите Костадинов пада и чупи стъкления плот на масичката в съблекалнята. В крайна сметка мачът е продължен с 20-минутно закъснение. Уплашеният съдия дава две дузпи за Литекс, но победата с 3:1 не върши работа на ловчанлии.
След мача се разиграва истински юридически панаир. Гриша Ганчев е задържан в полицията. Посред нощ е свикано безпрецедентно заседание на съда в Ловеч, който заседава в 23.00 часа. Шеф на съдебния състав е бъдещият правосъден министър Марио Димитров. Първоначалното обвинение е за едро хулиганство, което предвижда до две години затвор. След това обаче магистратите променят хулиганството от едро в дребно, и така биячите минават само с глоби. Литекс пък е наказан да не играе седем мача в Ловеч.
Съдиите ядат бой и на друг мач, само че в Стара Загора. Там през есента на 2001 г. трябва да играят Берое и ЦСКА. С отбора на стадиона под „Аязмото” се разпорежда групировката на бившия борец Станислав Танев-Камилата. Половин час преди началото негови хора хвърлят здрав пердах на съдията Светозар Маринов. Мачът не се играе, ЦСКА печели служебно с 3:0. А всичките 10 000 зрители се оказват измамени с парите си за билети.
Пак по това време на мутренската карта на футбола се появява нов играч. Това е Димитър Димитров-Маймуняка, познат от първите престрелки по улиците на София. Най-неочаквано, през 1996 г. Маймуняка оглавява футболния клуб Искър от столичния квартал „Дружба-2”. В управата влиза и Шинка Манова-Мамето, шефка в митницата в съседния квартал „Горубляне”.
На практика Искър става част от контрабандните канали около Косьо Самоковеца, Маймуняка и Манова, която е известна още като „личната митничарка на ВИС-2”. А след скандал с районния кмет Тодор Патриков Маймуняка съобщават публично, че висаджиите са му помогнали да спечели изборите. Само че се покрил, когато дошло време да връща авантата. „Преди да изберат Патриков, той идваше на всеки мач на нашия отбор. Помогнахме му, постигна си целта, а после се скри като мишка. Всъщност ние, така наречените мутри, сме нужни само преди избори”, философства Маймуняка.
Той, както и ред други негови побратими от футбола, отдавна вече не са между живите.
В едно от предишните си интервюта заплашваният днес съдийски шеф Петър Петров беше казал: „Трябва да отдадем дължимото на тези хора, които в един тежък период за българската икономика инвестираха средства във вътрешния клубен футбол. По този начин те помогнаха той да се съхрани на професионално ниво…”
Може и да е прав, но без тях днес като че ли е по-добре.
