Шест заблуди за футболното съдийство

Снимка: getty

Нали сте чували изрази от типа на „задържането почва извън пеналта, няма дузпа”, „ръката е прилепена към тялото”, или че „последният в защитата извърши нарушението, това е червен картон”? Е, не всичко е, както го казват „по телевизора”. Вижте повече в галерията...

Снимка: Getty Images

„Задържането започва извън пеналта, няма дузпа”

Почти всяка седмица гледаме ситуации, в които защитник задържа за фанелката нахлуващ в наказателното поле нападател. И коментарите често гласят: „Нарушението почва извън пеналта, затова няма дузпа”. В правило 12 обаче четем: „Ако защитник започне да задържа нападател извън наказателното поле и продължава да го държи вътре в наказателното поле, съдията трябва да отсъди наказателен удар”. Регламентът си е точен и ясен: ако нарушението продължава и зад линията, това е дузпа. Въпросът въобще не е в това откъде тръгва всичко, а къде завършва.

Снимка: Getty Images

„Ръката е до тялото, няма дузпа”

Помните ли колко пъти сме чували коментаторите да казват, че „ръката е до тялото, затова няма дузпа”. Това е станало като някаква мантра, и по нея разпъват съдиите на кръст. А в правилника критериите за игра с ръка, при които се отсъжда нарушение, са съвсем други (цитираме дословно):

- Движението на ръката към топката (а не на топката към ръката)
- Разстоянието между противника и топката (неочаквана топка)
- Положението на ръката не означава обезателно, че има нарушение

За никаква „ръка до тялото” не пише в регламента. Прерогатив на съдията е да реши дали има нарушение, или не, като приложи горните три условия. Ако с прилепената към тялото ръка футболистът си поведе топката, това си е дузпа. В случая ръката не е естествено продължение на тялото, както и в земеделието мотиката не е естествено продължение на ръката.

„Последният защитник прави нарушение, това е червен картон”

Вероятно сте гледали как в 48-ата минута на мача между ЦСКА-София и Лудогорец защитникът на „червените“ Александър Барт събори на няколко метра пред наказателното поле Върджил Мисиджан. Реферът Георги Кабаков показа жълт картон, но решението му беше изтълкувано като порязване срещу Лудогорец. Нали уж знаем, че когато фаулът е извършен от последния защитник, се полага задължително червен картон? Така поне ни втълпяват…

Само че в регламента никъде не пише, че на всяка цена картонът трябва да бъде червен! Напротив, преди да посегне към джоба си, съдията „трябва да има предвид следните обстоятелства”:

- разстоянието между нарушението и вратата
- посока на играта
- възможността за овладяване или контролиране на топката
- местоположение и брой на състезателите от защитаващия се отбор

И нито на едно място в правилника не става въпрос за „последен защитник”. Напротив, реферът трябва много добре да прецени шансовете пред нападателя да вкара гол, и едва тогава да вади жълт или червен картон. Освен това при отсъждане на дузпа може да се мине само с жълт, за да се избегне „тройната санкция” – наказателен удар и изгонване на играч, който на всичкото отгоре ще бъде наказан за следващата среща.

„Защитникът играе пръв с топката, няма нарушение”

Това горното се е превърнало в едно от най-образцовите клишета на футболните коментатори. Чудно откъде ли им е дошло в главите? Защитникът „изрязва“ нападателя, но пряко в ефира му връчват индулгенция, понеже докоснал топката пръв и я избил. Отваряме правилника в раздела „Игра по опасен начин” и четем: „Като игра по опасен начин се определя всяко действие, при което докато се прави опит да се играе с топката, има опасност да бъде контузен някой (включително самия състезател) и не позволява на противника да играе с топката, поради страх от контузия. Допуска се изпълнението на удар със задна или странична ножица по топката, при условие че това не застрашава противниковите състезатели”. Ето че ,когато защитникът отнесе зверски и нападателя покрай топката, съвсем спокойно може да се свири нарушение за опасна игра. Разбира се, отново по преценка на съдията.

„Фаул отзад с двата крака, има червен картон”

Доста пъти може да се чуе, че при фаул отзад се полага червен картон, а за фаул отпред – само жълт. Или други подобни тълкувания на правилника, да не говорим за прочутото „влизане с двата крака напред”. В действителност, ако нарушението е било извършено без опасност за противника, не се полага изгонване. Ето какво пише по този въпрос във футболното законодателство: „Състезател, който се хвърля срещу противник при борба за топката отпред, отстрани или отзад с единия или и с двата крака, използвайки прекомерна сила и застрашавайки безопасността на противника, следва да бъде наказан за сериозна груба игра”. Тоест, само в тези случаи картонът трябва да бъде в червено. И никъде не се прави разлика между един и два крака. Основният критерий е степента на бруталност в изпълнението, а границата между жълтия и червения картон остава да бъде определена от арбитъра.

„Нашият е в засада, но топката се удари първо в техния”

Това поне футболните коментатори вече го научиха, но доста запалянковци все още смятат, че засада не бива да се отсъжда, ако при пас напред топката е рикоширала в крак на противников играч. Всъщност се гледа моментът на подаването и позицията на играчите, а не в кого се е ударила топката след това. Същността на засадата е точно в това, да съчетае времето и пространството. Разбира се, ако някой защитник по невнимание подаде топката към играч на противника, който е в позиция на засада, такава не се отсъжда.

Не му е лесен животът на футболния съдия.

Нападан, руган, псуван и разпъван на кръст, сбърка ли, човекът в черно често пъти може да бъде изкаран жив престъпник. Присъдите срещу онзи със свирката се произнасят в телевизионното студио, където всяко негово отсъждане се гледа по пет пъти, че и повече.

Така е в чужбина, така е и у нас. Още от времената, когато Сашо Диков се провикваше „Асене, върни!” към онзи легендарен режисьор на пулт, от когото се изискваше да даде на забавен каданс някакви ахроматични петна. От които пък водещият заключаваше дали има дузпа, или реферът е взел едни пари.

Днес, разбира се, техниката е на много по-високо ниво, способна да заснеме отблизо всяка мимика, а какво остава за останалите елементи от играта. Но докато картината е на ниво и показва какво точно се е случило, коментаторите много пъти не са подготвени да тълкуват както трябва регламента на играта.

Оказва се, че ние, дървените футболни философи, не сме прочели и запомнили, както трябва, правилата. А какво остава за тяхното тълкуване?

Със сигурност, сте чували категорични мнения като това, че „задържането почва извън пеналта, няма дузпа”, „ръката е прилепена към тялото”, или че „последният в защитата извърши нарушението, това е червен картон”. След което футболният съдия се превръща в истински Юда. Сочат го с пръст, срам го е да се покаже цял месец пред семейството и колегите си. А нещата далеч не са толкова прости…

В галерията ви представяме шест от масовите заблуди, царящи по отношение на футболния правилник и съдийството.