Общо 58,8% от българите не одобряват действията на руския президент Владимир Путин в Украйна, за сметка на 23%, които подкрепят руската кауза.
Това е един от изводите в независим сондаж, проведен от "Галъп интернешънъл" сред 1003 пълнолетни българи, между 2 и 10 юни 2022 г. Методът е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблети сред двустепенна гнездова извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.
Социолозите отбелязват, че 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.
Сред тези, които одобряват руската инвазия в Украйна преобладават по-възрастните хора и представители на традиционно проруски партии.
Самото проучване се фокусира върху оценката за влиянието на фалшивите новини по ситуацията с войната в Украйна.
Над половината от респондентите в проучването - 50,7 на сто са на мнение, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. Като по-скоро достоверна я определят 25,9%, докато останалите не могат да дадат отговор.
Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция, заключват от "Галъп".
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация - което от социологическата агенция приписват на това, че новините кореспондират вероятно с по-традиционни схващания. Това обаче на свой ред събужда и известна тревога за потенциалните нива на бдителност сред по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация.
На този фон 35% свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% - поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета от отговорите показват колебание в определянето на честотата.
Според отговорите на респондентите, основен източник на информация за българите остава гледането на телевизия - 53,1% посочват телевизията като водещ източник за новини. На второ място се нареждат социалните мрежи в интернет - 22,3%, а веднага след тях - 16,6%, се нареждат други сайтове онлайн.
Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).
Друг интересен момент от проучването е, че по-голямата част от респондентите показва по-високо доверие към българските медии в сравнение с чуждестранните. На въпрос на кого имат повече доверие, 39% посочват родните медии, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се - 32,7%.
Последното означава, че или подобен въпрос пред респондентите на практика не стои, или пък действително доверието в медийната среда е като цяло разклатено.
От "Галъп" правят паралел с подобно сравнително изследване от преди 4 години, което е извършено в редица държави по света, включително в България.
"Сравнението с времето преди години ясно показва, че ако сега делът на свидетелствата за всекидневни фалшиви новини е 35%, той всъщност е нараснал с 12 пункта в сравнение с предишната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и "сивата зона" на онези, които не могат да определят. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на неговата поява расте", отбелязват от агенцията.
Разбира се, две точки във времето не са достатъчни за отбелязване на тенденция. Но осезаемото усещане за зачестяване на появата на фалшиви новини е достатъчно тревожен симптом, допълват още оттам.
