Една седмица преди вота за парламентарните избори у нас дистанцията между основните партии се запазва, а решаваща роля ще изиграе избирателната активност. Това са част от изводите от проучването на агенция "Маркет линкс", направено по поръчка на bTV. Проучването е проведено сред 1026 лица над 18 г. в страната, в периода 18 - 25 март 2021 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Така в момента като първа политическа сила се оформя ГЕРБ с подкрепа сред 18,4% от всички респонденти и 22,8% само сред тези, които твърдо са решили да гласуват. На второ място се нарежда БСП с подкрепа от 15,7% сред респондентите и 18,1% сред решилите да гласуват.
По-надолу се нареждат "Има такъв народ" (11,7% и 12,7% сред гласуващите), ДПС (8,2% и 9% сред гласуващите), "Демократична България" (5,1% и 7,5% сред гласуващите), "Изправи се! Мутри вън! (4% и 4,5% сред гласуващите), ВМРО (2,7% и 3,3% сред гласуващите).
Подкрепата за "Демократична България" в момента изглежда "замръзнала" от началото на кампанията, като демократите не успяват да натрупат електорална тежест, отбелязват социолозите.
От "Маркет линкс" отбелязват, че протестният вот ще изиграе важна роля и може да обърне тези предварителни нагласи. Оттам уточняват, че този наказателен вот е неустойчив и в крайна сметка може да даде сили на извънпарламентарните играчи като "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!".
Интересен момент от проучването е фактът, че в него намалява делът на онези, които категорично изразяват намерението си да гласуват на изборите. Така ако при предишното проучване на "Маркет линкс" това са били 51% от всички анкетирани, сега твърдо желание да упражнят вота си отбелязват само 46%. Според Добромир Живков от агенцията разликата се равнява на около 350 хил. души.
Той обясни още, епидемичната обстановка може да окаже влияние върху резултата от вота, като в момента около 30% от анкетираните смятат, че изборите трябва да бъдат отложени. Близо половината от запитаните обаче са на мнение, че те трябва да се проведат въпреки ръста на заболеваемост у нас.
Въпреки това Живков е на мнение, че за изборите можем да очакваме по-ниска избирателна активност от тази, която обикновено се наблюдава на парламентарни избори.
Интересни наблюдения има агенцията върху нагласите сред обществото относно това, което трябва да се сучи след изборите. Оттам задават въпрос какъв би бил най-добрият вариант за управление на страната и само 20% са на мнение, че това ще е еднопартийно правителство. Единственият по-нисък резултат на подкрепа - 17% идва за двупартийна управляваща коалиция.
25% заявяват, че виждат най-добрия вариант за управление на страната в коалиция от три и повече формации, а цели 38% застават зад идеята за експертно или програмно правителство.
"Маркет линкс" отчитат и нивата на доверие и недоверие в основните институции на края на мандата на 44-ото Народно събрание. Така то отчита рекорден ръст на недоверие - 69%. При правителството негативният рейтинг е 64%, а при съдебната система - 53%
"От години алармираме, че това е сериозен проблем. Доверието е основата, върху която се градят обществените взаимоотношения. Липсата на такъв тип доверие възпрепятства реализирането на смислени политики за управление. 10% доверие в Народното събрание е изключително нисък показател", коментира Добромир Живков.
Въпреки това той обясни, че този спад ще се нормализира с влизането в мандат на новия парламент, защото винаги има първоначален кредит на доверие.
