Снегът през зимата не може да е новина, у нас обаче не само, че е, а е и новина с размерите на малка истерия.
Всяка снежинка е идеална предпоставка за новинарски шок и ужас в началото на годината.
Сещате се, че сняг не вали само в България, нито поради уникалната ни природа и географско местоположение снегът е нещо по-особен от този по останалия свят.
Друг е проблемът и той е тежко манталитетен.
Когато във Великобритания има задръстване, автомобилите се изчакват. Британците са известни с това, че чакат на опашка за какво ли не.
Всички знаят, че тръгнат ли в час пик, ще закъснеят - няма клаксони, няма мазни псувни. Търпение и информация. Все пак британците са пословични със своя ред. Германците - с дисциплината, затова и тях трудно можем да вземем като пример за поведение в ситуация на снежни кризи.
На тарикат-българин обаче такива не му минават. Той първо е спестил от гуми, защото на „чист асфалт" - зимните гуми са си „чиста минавка" (както пише в автомобилните форуми), а и "те на него ли ще му кажат". И второ е със самочувствието, че от него по-добър шофьор е само Хамилтън и то невинаги.
Още преди Коледа се очакваше, че последният почивен ден (3 януари) ще бъде най-натоварен откъм трафик в комбиинация с лошо време. Институциите не пропуснаха да направят поредните нищо незначещи призиви, а именно - шофьорите да бъдат търпеливи и внимателни.
Проблеми със снега нямаше да има, ако всички бяха се приготвили със зимни гуми още в края на октомври. Ако търпението и културата на шофьорите предполагаше да са готови да стигнат с час закъснение до крайната дестинация, но да стигнат живи. Ако през цялото време можеше да се получи информация от АПИ за състоянието на пътищата, вместо информацията да се прехвърля между държавните, общински и областни структури с благословии на ум към майките на всички замесени.
Въобще всичко щеше да е наред, ако не бяхме българи и не бяхме в България. А докато сме такива, ще си чупим главите сами.
