Хляб и мечти

Как държавата може да накара търговец да продава без печалба?

Когато има желание, има и начини. А желанието на правителството да върне цените на хляба "по номенклатура" явно е непреодолимо - ако съдим по готовността на земеделския министър Румен Порожанов да наговаря големите търговски вериги на патриотичен всенароден дъмпинг (на ръба на картела).

Защо се стигна дотук? Защото "Зимата идва", както е казал поетът. Защото България влезе в плътна предизборна кампания, социалистите плъзнаха сред "народа", бюджетът за 2019 г. още се меси в Министерството на финансите, а докато втаса и бухне, поскъпването на белия хляб с 10 стотинки може да обезглави и този брой на кабинета "Борисов".

Хлябът е най-масовата храна за средното българско домакинство, а храната му е най-голямото перо от разходи - по-голямо от сметките за ток и вода, транспорт или лекарства.

Скъп ли е хлябът? Въпрос без верен отговор. Ако през 2010 г. масовият бял хляб е струвал средно 1,15 лв на килограм, цената му през 2017 г. е 1,31 лв. За същия период само минималната работна заплата скочи от 240 на 510 лева.

Проблемът е, че твърде дълго и за твърде много хора хлябът е бил единица мярка за съществуване.

Докато това не се промени, новината "ШОК! Хлябът поскъпна" ще бъде страстоубиец за всяка партия на власт. Да, с 10-те стотинки надценка не можете да купите на детето си една гумичка от книжарницата. Не можете да си купите и "мечти" от лотарията на Захари Бахаров. За 10 стотинки обаче можете да свалите правителство.

Гледали сме го този филм още през 2012-2013-а с протестите на земеделците с "Бентли"-та, в ГЕРБ го знаят наизуст от първия кадър до финалните надписи, затова се готвят за отпор на евентуалните пироефекти с най-лесната възможна тактика - популизъм.

А как държавата може да накара търговец да продава без печалба?

Винаги може да приложи тактиката на моркова и тоягата. Търговските вериги знаят 2 и 200 начина да избият загубите си през занижаване на качеството на продукцията или през още по-здрав натиск върху местните производители.

"Морковът" е служебната победа над всички живи квартални бакалии. "Тоягата" - заплахата за мобилизиране на всяка служба и службичка от ДАНС и НАП, през КЗК и КЗП, до БАБХ и ХЕИ в режим "война срещу западните империалисти". Ефектът върху общото потребление ще е нулев, но пък впечатлението за решителност ще топли до изборите.

Социалистите предлагат намаляване на ДДС. Дори хлебопроизводителите обаче си признават, че цената на продукцията в магазините едва ли ще падне, в най-добрия случай ще се запази на същото ниво през следващите Х на брой години. А после? (Впрочем, всеки път когато БСП отвори дума за изстрадания хляб насъщен, някак все изниква силуетът на "Ролс-ройс"-а на видния зърнопроизводител и бенефициент, другаря Бенчо Бенчев).

Разбира се, винаги може да се приложат и изпитани революционни идеи. Например, да се въведе забрана за износ на пшеница (почти 1/2 от производството отива за експорт). Уви, клета майка Русия го прави заради суша през 2010 г., но вместо цените по магазините да паднат, скачат с между 10 и 30%.

Може и да се обяви извънредно положение, да се отвори зърненият резерв и пазарът да се вземе на ръчно управление.

Може и да се въведат "хлебни помощи" за електората на БСП и "Атака", а държавата да попълва разхода през нови данъци - тогава и да не ядете хляб, ще го плащате. Мир да има.

Най-вече може да се колективизират земеделските стопанства, нивите, хлебозаводите, мандрите, винпромите и булгарплодите, едрият и дребен преживен добитък, а собствеността върху средствата за производство да се обяви за "народна". Също може и да се върне онзи запис в конституцията за ръководната роля на партията в изграждането на развито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с всички БЗНС-та на планетата.

Така България ще затвърди успешно репутацията си на непредсказуем див балкански кът, а разликата пак ще я плати потребителят. Само че тогава надценката от 10 стотинки ще му се види скъп спомен.