Засилените мерки дадоха резултат - изпитите на зрелостниците тази година бяха честни, рапортуваха от Министерство на образованието. Вече седмица министър Кунева и заместниците ѝ обикалят телевизионните студия и описват борбата на чиновниците за "опазването на изпитните зали". "Това беше най-прекият път към успеха", както се изрази Кунева пред bTV.
Най-прекият път - безспорно, успех - едва ли.
За държавата най-важно е да убеди обществото, че изтичане на матурите няма. Има незаконно проникване на хакери, но след началото на изпита. "Не мога да гарантирам, че никога хакер няма да пробие която и да било от системите в държавата. Затова се харчат наистина много пари", обяснява Кунева.
Добрият мениджър щеше да се замисли над тези си думи и да потърси подходящо решение. Кунева обаче е най-обикновен чиновник, който създава комисии и изготвя стратегии. И с това смята проблемите за решени.
Затова образователното министерство смятат да "реформират" изпита, но всяка радост от това ще е прибързана. Нито дума за истински реформи, просто ще разместим няколко модула.
А истинският проблем си остава във формата на изпита.
Проф. Ивайло Дичев публикува днес във Facebook някои от темите на матурата по философия, сред които учениците във Франция избираха тази година:
Културен феномен ли е религията?
Избира ли човек да стане артист?
Необходимо ли е познание, за да се оцени произведението на изкуството?
Съществуват ли безспорни истини?
Противостои ли авторитета на държавата на свободата на индивида?
Сигурност или справедливост трябва да осигурява държавата?
Щастието цел ли е на нашето съществуване?
Всяка от тези теми предполага мислене, умения за писане на аргументиран текст и най-важното - не оставя почти никакъв вариант за преписване. Очевидно във Франция са открили начин да се справят с желаещите да измамят системата.
От МОН обаче предпочитат да прилагат "драконовски мерки". Кунева е права за едно - в българското образование наистина съществува процес "стават тарикати". Той обаче засяга в най-малка степен учениците.
Между чиновниците, които пишат стратегии и концепции, преписвайки от Беларус и авторите на учебници и учебни помагала, пълни с абсурдни и ненужни "анализи", има дългогодишно съгласие нищо да не се променя.
А където то се пропука, се намесват патриотичните бранители на статуквото в образованието. Недай си Боже, отнякъде да се появи нещо, което да накара децата да мислят.
Образованието обаче има нужда или от учител, който познава проблемите, или от мениджър с план за истински реформи. Вместо това от години получава чиновник за шеф на чиновниците. И така до безкрай.
Догодина можем да очакваме по двама квестори, три камери и един детектор на лъжата на всеки ученик. Защото "днес можеш да се опиташ да препишеш, утре да си купиш диплома, след това шофьорска книжка и да убиеш, не дай си Боже, някой по пътя, след това кой знае", начерта Кунева мрачната перспектива, която стои пред българския ученик.
Пропусна само да отбележи, че повереното ѝ министерство полага неимоверни усилия това да е единствената перспектива. Много вероятно е и тази стратегия да сме преписали я от Беларус, я от Казахстан. Все пак това е най-прекия път, както би казала Кунева. И все пак "Честит празник". Защото чиновниците са временни, просветата ще оцелее и след тях.
