Въпреки големия шум, основните параметри по енергийните проекти с Русия остават да са неясни за широката публика. Единственото ясно е, че Русия се е примирила с отказа ни за "Бургас - Александруполис", който ще стане окончателен след появата на ОВОС. Путин стисна зъби и каза, че си имат и други проекти. Самсун-Джейхан например...
От изказвания на министър Трайчо Трайков се разбра, че и по АЕЦ "Белене" няма никаква промяна от руска страна - пак си държат на старата базисна цена от 4 млрд. евро и на максималното оскъпяване от 2.3 млрд. евро отгоре. Което нас никак не ни устройва. Пак са готови да платят сами цялата централа, което също не отговаря на българския национален интерес. И пак продължават да липсват неруски мераклии за инвеститори, освен Сърбия.
По цените на доставките на газ за България също няма никаква промяна. Часове преди пристигането на Путин в София ИТАР-ТАСС пусна новината, че до 2012 г. "Газпром" ще свали с 5-7% цената на доставяния за България газ. Самият Путин от една страна каза, че цената на газа се формира на пазарна основа, от друга намекна, че това е въпрос на преговори.
Борисов пък обясни, че газът постоянно поевтинява за нас, но не можело да кажем с колко, защото и други страни щели да искат същото. Така пак не е ясно колко ще плащаме на единствения ни външен доставчик на газ "Газпром", който, според официалния му сайт, ни е доставил 2.2 млрд. куб. м за 2009 г.
Няма яснота - а само поредното обещание, кога най-сетне Русия ще ни върне документите, заграбени като военен трофей по време на Втората световна война.
Най-странното обаче е, че дори там, където трябва да има пределна яснота - при подписаните вече договорености за учредяване на смесеното дружество "Южен поток България" АД, основните въпросителни остават.
Прав изглежда президентът Първанов, че кабинетът "Борисов" просто рестартира договореното още през януари 2008 г. Дружеството за "Южен поток" е пак 50:50 българо-руско, старите тръби си остават български, а новите са поравно собственост на "Газпром" и "Български енергиен холдинг".
И пак е неясно какво става със земята под новите тръби - дали ще се апортира за огромен период от време, примерно 100 г., както прави "Газпром" в такива случаи. И какви точно ще са транзитните такси за нас, според международно приетата метрика за пренос на 1000 куб. м газ на 100 км.
Путин и Борисов заявиха, че България ще спечели 2.5 млрд. от такси, но не уточниха нито вида на валутата, нито за какъв период от време. От стенограмата на разговорите между двете делегации стана ясно, че иде реч за $2.4 млрд. Но дали това не е за целия 15-годишен период, за който трябва да се изплати инвестицията в газопровода?
Според изчисления на руския в. "Коммерсантъ", ако става дума за долари, тогава излиза, че таксата е $7.5 за хиляда кубика на 100 км, което е 3 пъти повече от това, което украинците вземат за транзит през своята територия.
Първоначалното финансиране на проекта на българска територия ще е от "Газпром" и министър Трайков увери, че няма да даваме държавни гаранции за заема. Но не е ясно, ако руснаците ще плащат аренда върху земята под тръбите, дали това няма да се отрази чувствително върху транзитните такси.
Фактът, че управителят на смесеното дружество ще е българин, и че 3-ма от петте члена на борда на директорите ще са българи, ни дава само символично преимущество. При 50:50 дялово участие нито едно решение не може да се вземе без категоричното съгласие на руската страна.
Но това не е симетрично вярно за българската страна, защото и източникът на газа, и крайните му потребители са външни, при това големи икономически и политически сили. България няма да може да е в позицията на извиваща ръце, а консенсусното вземане на решенията в смесеното дружество ще е в съвсем ограничени рамки.
Остава накрая големият въпрос - защо беше цялото размотаване, за да се стигне до рестарт на почти същите равнища отпреди близо 3 години?
Едната възможна хипотеза е, че така България се опитва да разбие руския енергиен пакет - Русия играе едновременно с "Южен поток", "Белене" и "Бургас-Александруполис" и при такъв "чувал" шансовете за пробив на "българския противник" са много по-малки. С отпадането на "Бургас-Александруполис" и с продължаването на отлагането на АЕЦ "Белене", България има повече шанс да договори при по-добри условия за себе си.
Втората хипотеза е, че протакането е заради "Набуко", на който да се даде повече време за догонване на "Южен поток". От това България би могла да спечели стратегически при преговорите с Русия, иначе има интерес през територията й да минават и двата газопровода.
Но протакането явно не се е получило, защото отчетлив напредък по "Набуко" продължава да няма. А ако се вярва на шефа на "Газпром" Алексей Милер, че след успешния край на преговорите с България и с Австрия, която също се съгласи да учреди смесено дружество с руския енергиен гигант, първият етах на "Южен поток" ще бъде завършен 4 месеца предсрочно. Това значи преди края на 2015 г., когато и "Набуко" се бори да тръгне...
Третата хипотеза е, че Бойко Борисов просто се е опитал да се направи на голям международен играч, но след като си e поиграл година и нещо с Големия брат като с равен, накрая си е седнал на същото малко столче, на което са седяли и предшествениците му.
Четвъртата хипотеза е, че новите управляващи са се опитали да изместят или да се наместят до старите лъвове от българската енергийна мафия и да станат новите енергийни посредници.
Колкото повече се крият конкретните параметри по енергийните договорености с Русия, толкова по-вероятни са последните две хипотези...
