„Тати обеща да ми купи колело, ама друг път". Култовата реплика от филма „Куче в чекмедже" отдавна е станала част от българския език и е особено подходяща, когато се дават обещания, които я се изпълнят, я не.
Днес, след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) президентът Плевнелиев изчете четиристранично становище, съгласувано с членовете на съвета, без БСП и Атака.
Вместо да си губи времето с четенето им, президентът можеше кратичко да заяви следното:
„Ще дадем повече пари за отбрана, ама друг път" и всичко щеше да бъде ясно.
За съжаление, днешното заседание на КСНС не донесе очаквания „катарзис" към отбранителната политика на страната, а вместо това затвърди впечатлението, че няма никаква политическа воля за влагане на повече пари за армията.
Програма за развитие на въоръжените сили, гаранция за увеличение на бюджета за отбрана до 2% от БВП през 2024 г. и инвестиции във военна техника, съвместима със стандартите на НАТО - трите препоръки на КСНС носят слаба конкретика и практически не са обвързани с никакви разумни срокове.
Срокове няма, както няма и гаранции, че плановете и програмите няма да станат поредните парчета хартия без стойност.
През есента на 2023 г., когато се планира бюджетът за следващата година, на власт ще бъде правителство, което много вероятно да няма нищо общо със сегашното. В Президентството също ще бъде друг.
Ще се сети ли някой да търси отговорност от тези, които днес гарантираха нещо, което реално няма да зависи от тях?
Зад термина „плавно повишаване до достигане на 2%" също не стои нищо. В бюджета за 2016 г. може да бъде заложен 1 млн. лева повече за отбрана и това де факто ще е „плавно повишаване", но по никакъв начин няма да подобри положението на армията.
В третата препоръка няма нищо ново. Още с влизането на България в НАТО и предстоящото членство в ЕС бе взето решение всякаква военна техника, която се купува за в бъдеще да бъде произвеждана задължително в страни от тези две организации и да отговаря на стандартите на Алианса. Въпреки че препоръката може да се приема и като спиране на парите за поддържането на военната техника съветско производство.
Можеше ли становището на КСНС да бъде по-смислено и полезно?
Можеше, разбира се, ако се борави с ясна конкретика. Например, да се дадат реални обещания за конретно увеличение на военния бюджет за 2016 и 2017 г. Това, не само че може да бъде гарантирано от сегашното правителство, но щеше да даде и определено спокойствие във военните редици.
Нямаше да е зле и да се актуализира военният бюджет за тази година, тъй като той е меко казано недостатъчен, но видно няма и капка желание за това. Към обещанията за нови планове и програми трябваше да върви ясен срок за тяхното представяне в парламента. А там, всеки срок по-дълъг от един - два месеца е несериозен.
Добре беше да се говори и ясно за най-сериозните проблеми на въоръжените сили в момента.
Единият е пенсионната реформа, където неяснотата продължава да създава брожения. Другият е неокомплектоването на армията. По данни на генерал от резерва Атанас Самандов, секретар на президента по обраната, армията в момента е неокомплектована с 3850 човека, а това прави около 15% от списъчния ѝ състав - тоест, макар че има позиции, няма хора на тях.
И не на последно място, проблемите в изтребителната авиация. Публична тайна е, че сериозно се обсъжда вариантът от догодина охраната на въздушното ни пространство да се поеме от други страни от НАТО до евентуалното закупуване на нов боен самолет, заради невъзможността и нежеланието да се поддържа повече МиГ-29.
Вероятно вече звучи изтъркано, но фактите са си факти. В Близкия изток ври и кипи, стотици хиляди нелегални емигранти си проправят път към Европа, а отношението между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга, са най-лошите от края на Студената война.
На този фон маргинализирането и неглижирането на въпросите на отбраната, което наблюдаваме в България все повече заслужава определението „безотговорно". Може само силно да се надяваме да не се стигне до по-тежкото определение - „национално предателство".
