Те са едни от големите имена на световната сцена. Чуждестранните медии се надпреварват да пишат за тях. Имат български произход и не се отказват от него. Но у нас някои „патриоти" не ги считат за българи. Защото не живеят в родината.
Миналата седмица почина Цветан Тодоров, световноизвестен интелектуалец, напуснал България през 1964 година и останал да живее през целия си живот в Париж. Философ, литературовед, антрополог и есеист, един от най-влиятелните хуманитаристи на нашето време.
В България новината от мнозина бе посрещната с въпроса : "Кой е той?" И последвалата присъда: „Какъв българин изобщо е тоя?"
Подобна е и оценката за друг творец от български произход - Кристо Явашев. Защо не идвал в България, защо се прекръстил на Кристо. Също като Цветан Тодоров, Кристо емигрира в Париж още като студент. После заминава за Ню Йорк.
Причината двамата да не се завърнат у нас обаче, по-скоро трябва да се търси в характера на времето. Те са обявени за невъзвращенци, на Кристо не му разрешават да дойде дори на погребението на майка си.
Важното е, че те никога не се отричат от българския си произход. В екипа на Кристо има много българи. Пробите на плаващите кейове на езерото Изео са направени в Созопол заедно с българския водолаз Росен Желязков.
Щеше ли Кристо да бъде Кристо, ако беше останал в България? Най-многото, което би могъл да постигне по времето на комунизма у нас, е да участва в общата изложба на заслужили артисти в Шипка 6.
Подобна е и историята на Теодор Ушев, който е номиниран за Оскар за филма „Сляпата вайша". През 1999 година той емигрира в Канада и там намира поле за развитие. Но не забравя България, както се вижда и от номинирания за Оскар филм.
Всички се радвахме от новината, че друг българин - Владимир Койлазов е награден от Академията на Оскарите в категория „Научни и инженерни технологии. Но освен в София, неговата фирма има и седалище в Балтимор, Лос Анджелис, Сеул и Токио. Успехът му идва благодарение на участието на неговия софтуер в световноизвестни филми.
Затова спорът българин ли е Кристо, творец или просто опаковчик, какъв българин е Цветан Тодоров и дали Теодор Ушев е нашенец, щом живее от години в Канада, е несъстоятелен. Това са хора-граждани на света, за които границите, времето и пространството нямат значение. Те са едновременно българи, американци, европейци, французи.
По една или друга причина те не са намерили своето щастие в родината, но това не ги прави по-малко българи. С хейт и еднозначни присъди освен да си вдигаме кръвното във Facebook, друго няма да постигнем. Нито Кристо ще стане по-малко известен, защото някой в България не го признава.
Истината е, че не можем да предложим поле за изява на големи таланти. Особено в средата, където Нане мечтае на Вуте да му е зле, и националната кауза е всички заедно да тънем в блатото.
А нещата може да бъдат по-различни. Доказа ни го Григор Димитров, който за няколко месеца ни направи толкова горди, че сме българи. Но неговият успех, както и този на всички големи българи - е плод на много усилия, пот и сълзи. Затова нека им се радваме от сърце, благодарение на тях, хората споменават с добро и България.
От това, че Бойко Борисов, другарката Корнелия или патрЕотът Симеонов се наричат българи, по-топло ли ни става? От доста време българин, американец, руснак или австралиец, са само географски понятия.
.... В България новината от мнозина бе посрещната с въпроса : "Кой е той?" И последвалата присъда: „Какъв българин изобщо е тоя?" .... Кои са тия мнозина? Колко са? Имам достатъчно широк кръг от познанства и не съм чувал подобни въпроси. Ако кръгът на мария се свежда до нане и вуте, защо го разширява до целия български народ? Българите с постижения на световно равнище не са малко на глава от населението. Да изключим Джон Атанасов, роден и израсъл в Америка, с майка американка. Освен покойния, на запад съм чел възхвала за Юлия Кръстева, смятана за корифей в литературата. Плеядата велики певци, наставникът на американската авиация Асен Йорданов, Григор Димитров, и ако щете, антипатичния за някои Христо Стоичков. И всички те с гордост се наричат българи. Останалите българи нямаме основание зза гордост, но все пак за едно удовлетворение. От всички изброени се въздържам само за бившия Христо Явашев а.к.а. Кристо. Нямам претенции да разбирам и оценявам изкуството му, но преди година и половина в друга хвалебствена статия се изнесе, че отказвал да говори български. Ако това е верно, наистина какъв българин може да бъде? Моля за уточнение по въпроса. Уинора правилно отбелязва, че американец и австралиец са географски а не национални определения. Такова може да се сметне и европеец. Но ако отиде в европа бързо ще и обяснят, че французин, германец, чех или българин не са географски.
От статията: "Това са хора-граждани на света,за които границите,пространството и времето нямат значение." Дали вече има хора,които осъзнават колко идиотска е тази "мисъл"? Толкова идиотска,че няма смисъл да се коментира!
deaf, отлично си представих как след като написа този коментар удряш с юмрук по масата, отпиваш глътка ракия и бодваш злостно резен домат от чинийката. Ама ха, граждани на света ше ми се праат тиа, бал си ги в гражданята я! Истински българи са Бойко, Слави и Волен, туй секи го знае.
deowin, определението гражданин на света е толкова кретенско,колкото баща на народите дадено на Сталин! Проблемът на авторката на тази статия е,че тя приема съвсем сериозно,че съществуват граждани на света,докато те всъщност са изцяло рожба на човешката романтика и фантазия.
deaf, това е хлъзгав наклон към тотален релативизъм, в която крайност абсолютно всичко е "рожба на човешката романтика и фантазия". Ти българин ли си? Защо? Защото някакви си хора през историята са слагали някакви произволни граници около парче земя и се е случило да се родиш между тези граници както са сега, на който си акт на раждане придаваш тежест просто защото много хора му придават такава? Защо приемаш това за абсолютно определение, въпреки че е дефинирано изцяло върху общоприето възприятие на някакви човешки фантазии, но пък не приемаш аналогично общоприетото възприятие за гражданин на света?
.... Ти българин ли си? Защо? Защото някакви си хора през историята са слагали някакви произволни граници около парче земя и се е случило да се родиш между тези граници както са сега .... Има стотици хиляди родени и израсли в тези граници, които не се чувстват българи. Част от тях отдават верността си на една друга държава, друга част на всяко място, където могат безпрепятствено да крадат. А има и стотици хиляди, даже милиони извън тези граници, които се чувстват българи. Това с границите е остатък от средните векове, преди да се оформят нациите, когато всеки е бил поданик на някое графство или херцогство, териториални единици без връзка със сънародници. А българите са оформили първата национална държава в Европа. Владетелят се е наричал владетел на българите, а не на територия. Територията се е разширявала и свивала, цепела и разпокъсвала, но народът винаги е оставал българи. Ушев се чувства българин и го приемаме за българин, без да придиряме за канадското му гражданство. Покойният Цветан Тодоров може би може да се смята за гражданин на света във високите сфери на интелекта. Иначе си е бил гражданин на Франция, по душа българин. Ти, прасчо, претендираш да си гражданин на света. Но за всеки случай си пазиш българския паспорт, докато получиш американски.
>претендираш да си гражданин на света Може би да цитираш къде го правя? Щото аз не си спомням да съм казвал нещо такова. >за всеки случай си пазиш българския паспорт За всеки случай? Хах. Имам само български паспорт защото изобщо не ме ограничава - мога свободно да работя и живея където си пожелая, както и правя - и следователно не изпитвам нужда да полагам ненужни усилия да си променям гражданството. Нито пък се чувствам гражданин на друга държава, че да поискам да го изразя с паспорт. Живея в щатите вече близо 20 години, можех да си взема гражданство още преди 15, и работодателите ми са ми предлагали, защото на тях би им било по-удобно. Все още не виждам нужда от моя гледна точка, да не говорим, че американското гражданство идва с тежка окова - доживотни данъци независимо от местожителството, а отказването от такова също носи съществено еднократно данъчно облагане.