Шоуто (както и войната) е продължение на политиката с други средства. Историята го доказва непрекъснато, от Тръмп в САЩ до Зеленский в Украйна.
Никой друг в България не го знае по-добре от Слави Трифонов - двигателя на най-популярното вечерно телевизионно шоу в българския ефир за последните 2 десетилетия.
Благодарение на тази популярност, водещият успя да пробие през мембраната, която разделя зрелището от реалната политика, да превърне аудиторията в електорат, да "продаде" своя странен, безформен политически проект в рекламната пауза между песните с Криско и вицовете за тъщи.
Трябва да признаем: "Шоуто на Слави" започна на инат, но с бюджет и професионализъм, каквито до ден-днешен са рядкост на медийния пазар в България. Във времена на дефицит от гледна точка на поводите за смях, екипът му умееше да напипва гъдела на публиката и да я връща на екран за още от същото. Всяка вечер.
Не е случайно, че 19 години по-късно то ще приключи без каквато и да е съотносима вътрешна конкуренция.
Всеки се е нагледал на всевъзможни опити за разбиване на монопола на Слави в комедийния late-night формат - от "По-добре късно, отколкото никога" на DJ Дамян (ако някой изобщо го помни) и "Денис и приятели" по БНТ, през "Шоуто на Иван и Андрей" по Нова ТВ, до рисуваното магаре по TV7 или "Вечерното шоу на Азис". През 2017 г. самата bTV се беше амбицирала да отвори паралелна писта за хумор, сатира и забава в късния праймтайм. Експериментът приключи след втория си печален епизод.
Независимо от платформата, съпътстващия шум и таланта на претендентите, никой не успя да вземе солидно парче от пая.
Само че липсата на смислена конкуренция води до неизбежна слабост и регрес - критична комбинация в епохата, в която крадените вицове от Facebook вече не разсмиват никого, а все повече от младите зрители предпочитат да гледат нещо средно между Джон Оливър и PewDiePie на телефона си в метрото, отколкото да чакат в точен час все по-уморените физиономии на Слави Трифонов и сценаристите му. Доказват го и рейтингите след последната серия от "политически интервюта" с премиер, председател на НС, главен прокурор и омбудсман.
За добро или за лошо - Слави Трифонов изпусна точния момент, в който можеше да превърне мобилизацията на феновете си в ключ към властта. Ако през пролетта на 2017 г. проектът му за "народно" и "антисистемно" движение се беше осъществил, не Марешки, а Сиромахов щеше да заема място на президиума на Народното събрание.
Сега, когато предсрочните парламентарни избори изглеждат неизбежни, изкушението към реванш вероятно е още по-силно. И, естествено, никой не може да го спре.
Напротив, с искрено любопитство очакваме да видим бъдещия "кабинет в сянка" и списък с политически донори (не рекламодатели) на Трифонов.
Въпросът е - струва ли си?
Ако се върнете към резултатите от референдума, ще забележите, че голяма част от най-силните му резултати са в избирателните райони с най-слаб икономически и демографски потенциал, с тенденция към влошаване при евентуална нова криза или системно сътресение. Тази маса от гласоподаватели лесно разпознава поредения "Спасител", но също толкова лесно ще му обърне гръб в секундата, в който се наложи да изпита първата порция от управленските му похвати.
А в това шоу Трифонов няма да е нито първият, нито последният играч за слава - лесно може да се поучи от провалите на колеги-телевизионери в целия спектър между Волен Сидеров, Любен Дилов-син и Николай Бареков.
Не знаем дали "Шоуто" щеше да бъде още на екран, ако не беше политическата му притурка и досадната игра на "котка и мишка" с bTV, в която договорните отношения между две частни фирми се превърнаха в тема на обществен дебат.
Знаем само, че изчерпването му беше факт, а то щеше да го превърне в карикатура на собствената му претенция, рано или късно. На онези, на които ще им липсва ракиено-салатения хумор, спокойно. Шоуто ще продължи и след рекламите.
