Три дни яли, пили и се веселили. И накрая някой се споминал, а в Якоруда - точно петима Коледната приказка за тях приключи след отравяне с метилов алкохол, тоест фалшива домашна ракия, по-точно около 4 литра.
Може да продължим темата Dumb ways to die in Bulgaria, обаче вече не е смешно. Защото в 21 век, в България, държава от Европейския съюз, всеки може да произвежда и да продава каквото си иска, без никакви критерии за качество и безопасност.
Ако стане гаф - тук плащаме, там плащаме, медиите си дрънкат няколко дни, а после всичко е по старо му. До следващия път.
Затова положението е Dumb ways to buy in Bulgaria: 20-годишно телешко, хляб с мишки, бира с пирони, сладолед с найлон. Който пострада - пострада, нямал е късмет. Защото друго спасение, освен късмета, просто няма.
Колкото до фалшивия алкохол, ами и миналата година имаше „бум" на отровените с метилов алкохол, което ни помогна единствено да разберем, че струва скъпо лечението на клетите любители на чашката. А за останалите - никакви гаранции.
Бай Тайфи пуснал ракията на промоция - 5 лева за литър, вместо 8. Логиката навежда на мисълта, че или майсторът от Якоруда е произвел промишлени количества, или качеството е доста съмнително, та е искал бързо да се отърве.
И сега, нали са празници, хората купуват, без много-много да се интересуват от подробности. Например откъде идва алкохолът, който са си сипали в чашите - дали селските казани не са проядени от ръжда и старост и не отделят тежки метали?
Дали такива като Тайфи не използват мухлясали плодове или старо сладко, вместо захар, че да им излезе сметката още по-добре?
Проблемът е, че по същия начин - на принципа да ловиш маймуни с трици - работят доста безконтролни производители в т.нар. хранително-вкусова индустрия.
Точно преди празниците полицията задържа 50 тона съмнително месо без документи само в София. А помните ли онази история с антракса във варненското село Млада гвардия, дето уж беше овладян, а после се оказа, че зарата е плъзнала из цяла кланица - защото някой решил да припечели на черно.
Крайно време е да се научим, че не от всичко можеш да спестиш някой лев. Не, всъщност може, но с цената на човешки живот.
Простотията и немотията са проблемът. Тук даже и троловете от двете тъмни царства ще се съгласят.
Прочетох статията, та се върнах да видя кой/коя я е писал. !. Метанола няма нищо общо с ракията. Нито се произвежда по същия начин, нито нищо. Няма как с продукт изваден от казан да се натровиш (всъщност не знам ако сложиш метанол предварително какво ще стане). 2. Казаните не ръждясват! Ако беше обикновено желязо щеше да е доста интеересен процеса. Казаните се правят от мед заради добрата топлопроводимост. 3. Да не правим от това че някакъв идиот решил да прави мешано (ако си спомняте тези соц. кабинки продаващи безалкохолно с неустановен произход), национален проблем. Проблема е дотам, че има хора, които за 5 лева са готови да отровят някого, но това си е криминален случай. 4. Българина обича ракия и сланина
Метанолът има общо с ракията, доколкото това е "първак", който обаче се оставя да изтече и всеки варил ракия добре осъзнава за какво става въпрос. Нарича се още " дървесен спирт". Неслучайно лечението е с чист етанол "спирт" - точно, за да се снижи концентрацията на метанол. Най-много метанол се натрупва при варене на ябълкова ракия. За другото сте прави, но периодично се случва и зад граница. Пак арести, обвинения, наказания, но ползата е само за продаващите легален и марков алкохол с доказан произход.
Пак бързаме да абсолютизираме, а не бива. Домашното си е най-хубаво, но-о-о-о - да се има пред вид, че за това си трябва "майсторлук". А не всеки е майстор. И тук Мануелка е права, че всеки се бара от майстор по-голям, па след това "Ух та лелЕ". Освен това под "домашно" следва да се разбира "от - до". За лютеницата - доматите и чушките от градината. За суджука - от нашите прасета и телета, туршията - от нашите домати, чушки, зеле и моркови и т.н. Векове наред не е имало Била, от където да си купиш вино или ракия - с кутиите му, етикетите му, сертификатите му, канапените връвчици и т.н. Хората са си правели почти всичко в домашни условия. Но пък за това са били и майсторите тогава. Идва, плащаш му да ти направи или пък да те научи, да те открехне на тънкости в занаята и така.
Мануелче, за тебе от дяда ти хаджия само плюсове. ама все пак не излизай от амплоато си. Дама с такива съвременни европейски идеи да ми говори за домашно производство, все едно Доган да ми говори за български патриотизъм. Като ученик и студент съм ходил на бригади в консервен комбинат и винпром. Тогава нямаше бригади в САЩ, само в СССР. Вервай ми, ако се разходиш из едно такова предприятие ще ти се отще да консумираш продукцията му. Аз не съм от най-гнусливите, но имаше колежки, които със седмици след това не близваха. Пак като студенти си варяхме ракия в тенджера под налягане от бомбирали компоти и захаросани сладка. Е, не се получаваше кой знае какво качество, но на сиромаха и половинка му стига. И никой не се повреди. Домашна ракия пия от 40+ години и още съм жив и за годините си здрав. НО не си я купувам от сергии, а от хора, на които имам вяра, че не са вложили нищо по-страшно от захар. А за един съм сигурен, че и захар не влага, ама не винаги мога да се вредя, търсенето е голямо. Бъди си европейка, пий си марковите питиета, само си отваряй очите, че и цар Киро произвежда маркови. От каквато щеш марка, с всички оригинални етикети.
И аз така, Дедо, мой колега-лекар е човекът на когото поверявам алкохола за семейството. Човекът е мераклия, обзаведен с меден казан и не си пести труда. Продуктът - гроздова и кайсиева /от неговия двор/ е илач, а не алкохол. Наздраве и да е весела новата година!
Браво Деде! Много добре си го казал на края - Цар ти Киро също произвежда "маркови" питиета. А като се има пред вид, че Цар Киро отдавна е нещо като търговска марка - смятай колко други пускат по веригите "маркови" питиета. Колко пъти стоя и се дзверя четейки: произведено /или бутилирано или пък пакетирано/ от ЕТ ЦУРА - гр.Пазарджик, примерно. Ха сега де ... ! Силно съм впечатлен, обаче, от моята слабост - скъпата ми Пенелоповна! Не очаквах, че може да цени домашна кайсиева, произведена от майстор, естествено. Наздраве съкровище! Здраве и късмет през новата година!
Най-после да намерим допирни точки и с Пенелопова, след като в идеологията не се засичаме. По-здрав. Ама ти драга нямаш ли мъж, който да се грижи за алкохола за семейството, та си се натоварила с тази високоотговорна задача. Или на него си поверила прахосмукачката, като Фреди Мъркюри в I want to break free. Щом ви устройва, бъдете щастливи и наздраве.