Прави ли ви впечатление, че напоследък истината никаква я няма?
Ако човек иска да разбере нещо, трябва да прибегне да класически случай на информационно самолечение - да се зарови дълбоко във форумите или да се надява на информация от типа на „един човек, дето е бил там, така каза".
Сайтовете на институциите са станали фен страници на членовете на кабинета - в тях можете да прочетете пълен набор интервюта на произволно избран министър, да разберете за всичките му протоколни и безсмислено за вас (някои и за него) срещи, да видите участие в „Шоуто на Слави" (защото Слави, горкият, нали си няма сайт, а пък политиката отдавна е шоу).
Пресцентровете на същите тези министри се чувстват отговорни да съобщят каквото и да е, извън ведомствен пиар, единствено при масово поискване или - вариант 2 - под формата на "опровержение" на нещо вече публикувано.
Медиите разчитат само на очите си, информацията тече по-бързо от всякога, а обществото все още борави с „казаха го по телевизията" или „пише го във вестника".
Положението е шок и ужас, а всякакви претенции за висока журналистика дрънчат на кухо, в жълто-кафявата среда, подхранвана от най-високо ниво.
В събота например велосипедист загина при пътнотранспортно произшествие в центъра на София. Въпреки интереса на всички медии към причините за произшествието, СДВР не успя да съобщи достатъчно ясно дори пола на загиналия. Официална информация под формата на „съобщение до медиите" така и не се появи, въпреки очевидните фактологически грешки в информирането.
В секцията новини на СДВР дните между 23.10 и 27.10 са черна дупка, а не е като да няма какво да се каже. Карал ли е велосипедистът с каска или не е информацията от голямо значение с оглед предотвратяването на бъдещи инциденти. Както разбираме от очевидци, велосипедистът се е движил с висока скорост обратно на движението - много разпространена практика и същото толкова опасна, за която си заслужава да бъде направено усилие да се информира обществеността.
Да вземем друг добил публичност пример - таксиметровият шофьор, който миналата седмица удари полицай пред Народното събрание. Служителите в МВР са очевидно неединодуши със себе си относно възрастта на шофьора - през два реда той е ту на 46 г., ту на 56 г. (вярната възраст е 46 г.) Отделно таксиметраджията е наречен рецидивист, въпреки че фактите са, че той е реабилитиран и в свидетелството му за съдимост пише "неосъждан".
Факт, че и двете думи са с Р, но рибата не е рак.
Да не говорим за случая с уж починалия човек в зала „Арена Армеец", или за "пометналата" бременна жена, за които разбираме не от кого да е - а от говорителят на ЦИК Цветозар Томов и от вицепремиера Томислав Дончев. И двете класически НеНовини.
Стигаме и до пресния случай от вторник с двойно убийство в Бургас, при който местните медии говорят за любовна драма, МВР - за първоначална версия „битови причини", а сайтът на национална медия за „жени от ромски произход", които „крадат".
Това са ни медиите, ще кажете вие. Това са ни институциите, добавяме ние. А истината е някъде там.