Много грехове могат да се припишат на БСП, но едно нещо не може да й се отрече - на "Позитано" 20 винаги е интересно.
Тъкмо Сергей Станишев пусна и ножа, и хляба след 13 годишно стискане, тъкмо партията получи шанс да притъпи спомена от управленския крах в краткия предизборен прозорец, но уви - дойде време за редене на листите...
Парашутирането на национално представителни партийци предизвика "вековната злоба на роба" от местните структури, който обикновено изработва изборния резултат на партията, а накрая остава в сянката на апаратчиците.
Кристиан Вигенин за водач на листата в Благоевград беше доста екстравагантно решение, не може да се отрече. Едно от малкото явявания на бившия дипломат No.1 в района се случи не за друго, ами защото областното партийно ръководство поиска оставката му заради антируската позиция по темата с Украйна.
Неслучайно сега партийната ядка размаха сърп и чук срещу "Позитано" 20.
Отмъщението на местните структури веднъж вече застигна ръководството. Така например представата на Сергей Станишев за живота и политиката вече не е същата, след като младата надежда от 15-та глуха Момчил Неков му отне всичко свято - европейщината и лидерството.
Показателна е и реакцията на столичните другари на Вигенин, които едва скриват злорадството си - Корнелия Нинова "приятелски" простреля в коляното партийното ръководство, като призна тенденцията за спускане на подбрани хора за избираемите места, та даже даде акъл на местните как да бламират Вигенин, дори да им се натресе.
Георги Кадиев също не остана назад и предизвика цялото Изпълнително бюро да си премери силите в руската рулетка на новия Изборен кодекс - преференциалния вот.
С други думи - студената война на социалистите съвсем не е приключила със смяната на председателя. А на Михаил Миков му предстои тежка кампания, в която ще се наложи да се бори не само с конкуренцията от ГЕРБ, но и с врага с партиен билет.
Има нещо важно в бунта на червените мравки.
Той дава добър тон за неудобен разговор. Щом ще се говори за подбор на кадрите, би било интересно от "Позитано" да обяснят с какъв аргумент посавиха начело на Шуменската листа бившия сикаджия Иван Иванов, който успя да събуди съвестта дори на Пламен Орешарски. Или как попадна в столичната листа бившият съпартиец на Жорж Ганчев и виден активист от контрапротестите Радослав Каратанчев.
В противен случай, за червените се очертават избори с неочакван край. Първите ще паднат в кърви, последните ще станат първи, а октомври ще бъде май.
