"Кой разхлаби болтовете от служебния Мерцедес на Лозан Панов?" е въпрос, който в един идеален свят никога нямаше да се чуе извън ведомствения гараж на НСО.
Обаче идеални светове не съществуват. Съществува съвсем реален контекст, напомнящ сюжет от плоска кримка. Като случката, при която S-класата на председателя на ВКС едва не остана на три гуми по завоите на Петрохан.
За две седмици прокуратурата отметна случая с досада и зле прикрита подигравка - с педантични описания на момента, в който върховният съдия се отбил да пазарува гъби-манатарки от сергия край Бързия на връщане от командировка. Дори хипотезата за евентуална злоумишлена повреда на автомобил на службата за охрана, оставен за 15 минути в сляпо петно на паркинга на Съдебната палата, е подмината без сериозно разследване.
Дали аварията е преднамерена, дали е резултат от престъпна немарливост на служителите в НСО, или има трета алтернативна причина: това е въпрос, на който трябваше да се получи ясен отговор. Защото обяснението, че "болтовете сами си падат по асфалта" е някакъв крайно неудачен майтап.
Конфликтът между т.нар. "Големи" в съдебната власт отдавна прескочи етапа, в който преценяваш "добрите" и "лошите" според лични си пристрастия или антипатии.
Няма никакво значение дали споделяте идеите на Лозан Панов за радикална съдебна реформа или го смятате за политически опортюнист.
Съгласете се, че няма нормална държава, която да позволи системно персонално унижение спрямо председател на Върховен съд. Няма нормална държава, в която съдия No.1 не смее да подаде сигнал до държавното обвинение за евентуална заплаха срещу живота си, защото междувременно води война с главния прокурор.
Показателно е, че прокурорската проверка по казуса с болтовете е образувана едва седмица след самия инцидент, при "самосезиране по медийни публикации".
Изобщо не е нормално Лозан Панов да иска среща с президента Румен Радев от гняв заради бездействието на НСО и службите за сигурност. Само че и това е много показателно.
Най-обезсърчаващо е, че хиляди съдии, прокурори и следователи продължават да наблюдават безучастно как се срива авторитетът на съдебната власт.
Ето това е най-простото доказателство, че Панов си остана сам в опита за "бунт на тогите". Май никой не го чу, когато призоваваше редовите магистрати "да не допускат мълчанието да ги превърне в страхливци".
А уж "единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх".
