Когато забележите политик (защото бивши няма) като Румен Овчаров, пестелив на публични изяви, едва ли не да си къса ризата в национален ефир от ранни зори, е добре да имате едно наум. Още повече, когато точно той, като представител на държавата в борда на „Лукойл - Нефтохим", подложи собствените си работодатели на "другарски" огън.
Бившият енергиен министър и депутат от БСП има „тежки съмнения", че държавните контролни органи издевателстват над рафинерията с непрекъснати проверки, а тя, видите ли, тази година за първи път щяла да излезе на печалба от 7 години насам. Точно така, монополистът "Лукойл" не плаща данък печалба от 2007 г. насам.
Овчаров повтори, макар и по-рафинирано, думите на руския външен министър Сергей Лавров, че тенденциозното отношение на България към руските енергийни проекти е заради американската й зависимост.
И то какви проекти - гьолът АЕЦ „Белене", съмнителният и отхвърлен с местен референдум в Поморие нефтопровод „Бургас-Александруполис", както и черешката на тортата - несъстоялият се (засега) газопровод „Южен поток", който заради който съпартийците на Овчаров - Таско Ерменков и Явор Куюмджиев направиха пъртина от Москва до София в опитите си да "синхронизират" българското законодателство с интересите на "Газпром", или казано с други думи - да заобиколят европейските изисквания.
Сагата между бургаската рафинерията и държавата не е отсега, но протестната нота от Москва и привикването за обяснения на посланика ни в Русия Бойко Коцев по един чисто процедурен и вътрешен въпрос говорят ясно, че този път руснаците са решили да си свършат работата сами. С меката сила.
Това обикновено става в два случая - да изпускат "по график" жалбите за горивата, замитайки по този начин следите на някакъв по-важен проблем, или да обвържат "враждебното" отношение към „Лукойл" с преговори за нещо друго.
Контекстът е удачен: в момента тече разследване за картел между играчите на пазара на горива заради цените, а по паралелната писта се готви смяна на ръководството на КЗК. Факт е, че нито едно друго дружество или държава не се е оплакала от тенденциозен натиск.
Овчаров не смята, че проверките над останалите дружества в сектора са аргумент, защото Shell, OMV и т.н. само продават горива на българския пазар, без да произвеждат.
Но именно защото „Лукойл" е монополист, е редно да бъде проверяван по-стриктно, така както бе принуден да монтира измервателни уреди по веригата, за да следят количествата, които влизат като суровини и излизат като продукция.
Затова не звучи никак адекватно, когато контра-аргументите излизат от устата на бивш министър на икономиката и енергетиката. Логиката на Овчаров е, че повече приходи за рафинерията е равно на повече данъци за бюджета, защо са им тогава на НАП и митниците всички тези проверки?
Сякаш има нещо лошо в това държавата да изпълнява контролните си функции, които и без това в повечето случай са тотално закъснели, неадекватни или направо липсващи.
Да се чуди човек представител на българската държава в „Лукойл - Нефтохим" ли е Румен Овчаров или защитник на руските интереси, награден със сладък пост в бургаската рафинерия. Все пак, това е човекът, който открито призна, че винаги е имало политическа намеса в енергетиката.
