Едно можем да им признаем със сигурност на ГЕРБ - знаят как да си измият ръцете, когато ситуацията стане напечена.
От партията на Борисов успяха да намерят формулата за "и вълкът сит, и агнето цяло", поне що се отнася до подкрепата на коалиционния партньор ВМРО за промените в Конституцията.
"Патриотите" на Каракачанов, за разлика от тези на Валери Симеонов, се опъваха доста, преди да подложат заветните подписи под проекта за нова конституция, като целта беше да се вкарат и техните желания в официалния документ. А някои от желанията са меко казано спорни.
Затова в действие влезе и "ключът от палатката" - референдум по тези теми. Няма нещо, което да мие ръцете по-добре от извинението "нека да попитаме народа какво иска".
Така че, поне по това, което ГЕРБ и ВМРО са се разбрали, ни предстои пак да се питаме, този път по въпроси за или против задължителната казарма, образователния ценз за гласуване и даването на допълнителни правомощия на президента.
Да се готвим за пореден цирк! Не че сами по себе си референдумите са нещо лошо - напротив. Проблемът просто идва оттам, че в сегашния си вид системата, по която се правят националните допитвания у нас, и най-вече начинът, по който протича информационната кампания около тях, са просто комични и безумни.
Няма обективен орган, който да извършва въпросната информационна кампания, а това се прави от различни партии и комитети, които получават пари за това от държавата. Резултатът е вече познат - в най-добрия случай хората остават също толкова информирани по дадената тема, по която се провежда референдумът, колкото са били и преди това.
В общия случай обаче ситуацията е пълна каша от противоречащи си мнения, несигурни източници и изчезнали по веригата пари.
А за да е пълно шоуто накрая, въпросите минават през парламента, за да добият формата и вида, който да е най-удобен за онези, които задават въпроса.
Конкретните теми няма да обсъждаме, поне не сега. За жалост и на тях ще им дойде времето.
Уви, по-актуален е въпросът, че в един момент на осезаема вече икономическа криза, на протести пред самите врати на парламента и на Министерския съвет, на видима политическа криза, пак си играем на политически сделки и номера.
Тъй като идеите на едните са видимо неприемливи в една демократична държава от XXI век, другите решават да се спретне едно всенародно шоу. И всичко това под мотото на търсенето на начини за спасението на държавата и възвръщането на справедливостта и доверието сред хората.
Навън, пред същия този парламент, текат протести, сблъсъци между демонстранти и полиция, използва се лют спрей, къртят се павета и въобще е настанало едно доволно меле от хора, които въобще не ги интересува мокрият сън на Красимир Каракачанов да върне казармата.
Защото това няма нищо общо с политиката, която е важна за обществения дневен ред в момента.
Не референдум, не промени в Конституцията, не смяна на начина, по който си избираме депутати, ще върнат доверието на хората в държавата - просто спазване и прилагане на практика на законите, които и в момента съществуват.
Ако управляващите и техните партньори ще се борят за възвръщане на имиджа на държавата и нейните институции, то нека се съсредоточат върху ясното и категорично демонстриране, че у нас разделението между властите все още се спазва. А не депутатите да бранят премиера, когато той не желае да се появи в парламента.
А пък ако съвсем наистина партиите като цяло са решили да се борят за доверието на гражданите на страната, то може би най-добре да започнат промяната от себе си, окастряйки всичките си безсмислени, прозаични, простовати и безлични кадри, които могат да минат под общия знаменател на "партийните пудели".
Тогава, току виж, имаме политика, в която действителните идеи ще вземат превес над опитите за надхитряне и мерене на... електорати.
Иначе само преливаме от пусто в празно. И от конституционни промени в идеи за референдуми...
