Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Парламентарна криза по израелски? Не, благодарим

Политиката е свят на компромиси, но кой пръв ще си сложи въжето с такъв Снимка: Getty Images, БГНЕС
Политиката е свят на компромиси, но кой пръв ще си сложи въжето с такъв

На 23 март, две седмици преди България, Израел проведе парламентарни избори. Особеното при тях беше, че бяха четвъртите такива в рамките на само две години.

Партията на премиера Бенямин Нетаняху "Ликуд" събра 24,19% от гласовете, но отново се оказа в позицията на изолирания първи, който не може да формира правителство. Причината е, че Израел от две години е изправена пред сериозна дилема за своето бъдеще - дали ерата "Нетаняху" да продължи, или не.

Дилема, пред която очевидно се изправя всяка държава, в която дадена партия се задържи по-продължително време на власт.

До дни ще изтече крайният срок, който Нетаняху има, за да формира правителство, а следващият мандат ще отиде в ляво-центристката "Партия на бъдещето". Задачата обаче няма да е лесна и за тях - опозицията на "Ликуд" в израелския парламент е разнородна смес от центристки, леви и десни формации, които са единодушни само за едно: че не желаят Нетаняху на власт.

И ако това не се окаже достатъчно стабилна основа да се разберат за кабинет, то израелците ще ходят отново на избори - петите от 9 април 2019 г. насам. С всички политически и икономически последствия, което това носи.

У нас все още не сме поели по пътя на подобен изборен маратон, но пред политическите партии стоят сходни предизвикателства.

И тук за опозицията основен въпрос е да бъде сменена досегашната управляваща партия. Но и тук опозицията е разнородна. Дели се не толкова на леви, центристи и десни, тъй като коя политическа сила каква е малко спорно, а на "партии на статуквото" и "партии на протеста".

Точно тази разделителна линия се оказва невъзможна за преминаване, за да може да се формира широка коалиция или правителство на малцинството, подкрепено от другите партии, които не се казват ГЕРБ.

И така по-малко от месец след изборите и дори без да е приключил процесът по връчване на мандати за съставяне на кабинет, политическата атмосфера у нас е силно предизборна.

ГЕРБ са изолирани от всички, "Има такъв народ" не иска ГЕРБ, БСП и ДПС, БСП не иска ГЕРБ, ДПС спокойно чакат някой отново да се окаже нуждаещ се от подкрепата им, "Демократична България" сякаш са примирени с тази ситуация, а "Изправи се! Мутри вън!" се надяват някой да направи правителство, тъй като не е много сигурно дали ще влязат в следващ парламент.

Междувременно определящите се като "патриотични" формации ВМРО и НФСБ се разбудиха след първоначалното си следизборно вцепенение и дали с провокативни акции, или с призиви за обединение напомнят на избирателите своето съществуване. Очевиден е опитът да привлекат внимание върху себе си и да натрупат дивиденти от разочарованието от "партиите на протеста", което неизбежно ще се появи при някои избиратели.

Дори вторите по брой депутати в парламента - "Има такъв народ", също са в предизборен режим - задвижиха приемането на промени в Изборния кодекс и очевидно подхождат с идеята, че ще управляват само в случай, че могат да формират стабилна коалиция без ГЕРБ, БСП и ДПС, т.е. в някой следващ парламент.

Но отиването на нови избори е рисков залог, който може да не се отплати при един още по-разнороден парламент. Особено ако в него намерят място същите тези патриотични формации, а не и влезлите на косъм сега "Изправи се! Мутри вън!".

Но без значение дали ще се стигне до нови избори, или не, всичко отново опира до компромиса - кой пръв ще се съгласи на такъв и ще рискува политическото си бъдеще. Защото в политиката, особено в подобни времена, компромисите, колкото и гнусни да изглеждат на някои избиратели, са неизбежни, но същото важи и за последствията за тях. А при политическите партии компромисите понякога могат да означават гибел.

Примерът отново е Израел, където всички опозиционни сили и техните избиратели искат "Ликуд" извън властта. И когато след изборите през 2020 г. коалицията "Синьо и бяло" на Бени Ганц направи отстъпки в това отношение и потърси коалиция с "Ликуд" като краен вариант за съставяне на правителство, резултатите бяха, че този експеримент се срина, коалицията се разпадна, а Ганц вече е лидер на едва четвъртата политическа сила със само 6,63 процента подкрепа.

Пример за това какво се случва, когато рискът не се отплати, а компромисът рикошира в лицето ти.

Развлекателната програма, която 45-ото Народно събрание представя на българския избирател, без съмнение е сред най-интересните неща на гледане по родните телевизии. За съжаление, "интересна" вероятно ще бъде и вече започналата предизборна кампания, която по-озлобените политически сили няма да се посвенят да почернят - нещо, което на изборите през април нямаха интерес да правят с оглед на пандемията и това, че вниманието на избирателите беше ангажирано върху вирус и мерки.

Но в един момент ще е нужна стабилност. А тя, колкото и неприятно да звучи, очевидно няма да дойде без споменатия компромис.

Въпросът е кой сам ще си сложи въжето и ще направи такъв - как ще го отиграе, как ще го оправдае и ще се окаже ли това достатъчно за правителство и парламент, които да оцелеят 4 години.

А за нас, избирателите, остава да се надяваме да не стигаме до ситуацията в Израел. Защото когато попиташ "суверена" четири поредни пъти какво иска и не можеш да му предложиш решение след четири поредни отговора, проблемът не е в същия този суверен.

Най-четените