Докато кандидатите за кмет на София се готвят за предстоящия им месец на гореща предизборна кампания, един въпрос тегне мрачно и тихо - може ли да се окаже накрая, че вотът за градоначалник не е чак толкова важен?
Разбира се, има значение кой ще седне на овакантения от Йорданка Фандъкова стол - това ще е човекът, който с екипа си догодина ще управлява бюджет от над 2,5 млрд. лв.
Кметът на София обаче може да се окаже с вързани ръце, независимо колко хубави и мащабни политики предлага, ако зад себе си няма ясно и категорично мнозинство в Столични общински съвет (СОС).
А това вече може да се окаже много по-сложна и трудна задача.
Изборът на общински съветници винаги е бил по-малко интересният и привлекателен за медиите вот, особено когато той е съпроводен от ясна мажоритарна битка. Ситуацията в момента обаче е различна и истинската битка за София ще се води именно в СОС.
Логично, с късното регистриране на толкова много листи и кандидати за София, все още няма социологически проучвания, които да дадат някакъв ясен поглед кой с какви шансове и позиции влиза в надпреварата. Въпреки това очакванията засега са, че ще видим доста "разкъсана" картина на електоралните нагласи.
В София може да отличим няколко водещи играчи: ГЕРБ-СДС; "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Спаси София"; местната коалиция на БСП, "Левицата", "Неутрална България", "Алтернатива на гражданите" и Атака; и "Възраждане".
Освен тях имаме още листата с кандидати за общински съветници на "Синя София", издигнала Вили Лилков; "Има такъв народ"; ВМРО; листата "Гражданска инициатива за София" с различни градски лица като Васо Гюров и Мартин Заимов; както и ДПС, от които на местни избори винаги може да се очаква всичко.
И за финал, винаги някоя от по-малките политически сили може да се провре и да вземе също 1-2 места в СОС, разбърквайки допълнително сметките.
По груби изчисления един мандат в СОС за миналите местни избори е имал "цена" от около 3800 гласа - нещо, което е постижимо и за по-малките партии, когато впрегнат усилия. Ако прогнозите за по-ниска избирателна активност сега се потвърдят, това ще означава дори още по-нисък праг за влизане в Столичния общински съвет (стигайки потенциално дори до 3400-3500 гласа за място).
А за местните избори тези усилия си заслужават, тъй като дават достъп до разпределението на ресурсите в общината и осигуряват възможност за много близък контакт с локалните бизнеси.
Така, при 61 места в Столичния общински съвет, в един момент може да се окажем в позиция, в която там няма никой с ясно и категорично мнозинство.
Очакванията са, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ със "Спаси София" ще са доминиращите сили в следващия Общински съвет. И макар това да дублира до голяма степен не-коалицията на национално ниво и би могло да се превърне в основа за мнозинство, тук идва факторът "Спаси София".
Хората на Борис Бонев от години насам критикуват управлението на столицата под Йорданка Фандъкова и ГЕРБ и за тях ще е много трудно да преглътнат влизането в мнозинство именно с бившите управляващи.
Може би този сценарий не е невъзможен, но той до голяма степен ще зависи от това кой с какви сили ще влезе в общинския съвет, включително и какъв ще е делът на съветниците на "Спаси София" в общата група с ПП-ДБ.
Фактор е колко голяма ще е тази група и каква ще е разликата в представителството с ГЕРБ. Към момента никой не може да каже със сигурност чия ще е най-голямата група в следващия СОС, но от това може да зависи доста.
Със сигурност обаче едно следващо обединение на ПП-ДБ с ГЕРБ на местно ниво ще затвърди идеята, че градските демократи са "клекнали" на Бойко Борисов, оставяйки го свободен да си върши "схемите", което ще налее още повече разочарование.
Размерът на групите на левите сили и на "Възраждане" също ще е от значение, тъй като това са двата играча, за които със 100% сигурност можем да кажем, че ще са в опозиция. Колкото по-голям фактор са те, толкова по-нестабилно ще е мнозинството и толкова по-остро ще се чуват критиките срещу управлението.
Колко ще са малките играчи и дали те ще успеят да формират собствени групи в СОС също не е без значение, тъй като един шарен общински съвет ще е по-податлив на трусове, но и за сметка на това ще даде потенциалната възможност за повече "плаващи" мнозинства, където лоялността по един или друг начин може да бъде ако не "купена", то поне временно взета под наем.
Със сигурност и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ със "Спаси София" ще се стремят с всички сили да са колкото се може по-близо до заветните 31 общински съветници.
Истината е, че СОС е органът, който с гласуванията си може да задължи кмета да прави едно или друго нещо, да извършва политики срещу собствените си виждания и да харчи парите на общината по определен начин.
Така независимо дали за кмет бъде избран Васил Терзиев, Антон Хекимян, Вили Лилков, Ваня Григорова или някой друг кандидат, мнозинството в СОС може да задължи победителя да играе по друга свирка.
И именно това прави борбата за съветниците толкова важна.
Битката за кметския пост ще изиграе своята наистина голяма роля за формирането на мнозинството в СОС, но който и да седне на стола на Фандъкова, бързо ще усети колко много напрежение може да дойде от един твърде шарен общински съвет.
