Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Проблемът, който спи в подлеза

Къде отиват бездомните след кризисния център Снимка: iStock
Къде отиват бездомните след кризисния център

Разхвърляни парчета от кашони, препълнени пазарски торби, задушаваща миризма на нечистотия и въпросът "Какво правят тези хора тук?". Това е атмосферата на Централната софийска гара от последните дни заради десетките бездомни, които са намерили временен подслон около седалките на чакалнята.

Пътуващите ги гледат навъсено и това е обяснимо - носи се зловонна смрад и страх, че част от самонастанилите се на гарата може да са нападателни и агресивни.

Полицията няма право да се намеси, докато общественият ред не е смутен, а социално подпомагане към Столична община е с вързани ръце, понеже с принудителното извеждане на хора от обществено място прекрачват закона.

Това би било нарушаване на човешките права. Нещо, което допреди 10-15 години не е взимано присърце, когато неудобството от движещите се лагери с клошари е разбутвано с ритници, бой, крясъци. Днес този агресивен подход не се използва.

Отношението към кризата с бездомните хора в София отдавна се решава на парче. Щом се появят някъде, охраната на набелязания от тях обект трябва да търси начин за справяне с дискомфорта, който носят със себе си на останалите посетители.

Политиката на Столична община не е по различна. Реагират като пожарна, която гаси огъня на място и след това забравя за случая. Не се предприема по-широка стратегия и дългосрочна подкрепа за хората, които са останали без покрив над главата.

Правят необходимото, за да върнат обичайния пейзаж на спокойствие, в който бездомните не са накуп, а тук и там - един рови в контейнера, друг проси на тротоара, а трети спи на пейката или в подлеза.

Гледката на Централна гара обаче показва, че бездомните идват в повече на столицата, а действията на дирекцията "Социално подпомагане" на места няма да дадат траен ефект и нещо повече - ще поставят служителите в много неудобна ситуация.

Социалните служби ще се оказват между чука и наковалнята и ще трябва да избират между масовото недоволство на пътниците, чието удобство е нарушено, докато чакат влака, или пренебрегване на правилата и гонене на хора, които няма да излязат на студа по собствено желание.

Съществуващата алтернатива за хората на улицата са кризисните центрове за временно настаняване, които с промените в Закона за социално подпомагане от 2019 г. станаха по-достъпни, но не успяха да покрият изцяло останалите нужди на бездомните, за да им осигурят по-нормален начин на живот. 

Премахна се изискването за лична карта, която властите изискваха от бездомния, за да го впишат в регистрите си и да направят справка в МВР. Осигуриха се обяд и чисти дрехи по европейски програми и инициативи на неправителствените организации.

Но и тези реформи лесно могат да преминат към графата "временно решение на проблема", понеже на дневен ред продължава да стои въпросът какво се случва с бездомните след една-две вечери в кризисния център.

Приютите на първо време осигуряват базови потребности - легло, храна и баня. Това обаче е само временна стъпка. Последвалата би трябвало да е съдействие за намиране на работа и социално жилище, адресна регистрация и изваждане на документ за самоличност, какъвто масово хората на улицата не притежават.

В плановете на Столична община обаче това не е включено. Заделеното в ресурсите им за бездомни се фокусира върху това, което им е необходимо, за да оцеляват от ден за ден.

Няма механизми за цялостна политика на социална интеграция. А без изграждане на трудови навици и намиране на работа, бездомните ще продължават да живеят, както досега - с дребни кражби, ровене по кофите за боклук и с импровизирани спални по тротоарите, в подлезите и около необитаеми сгради.

В същото време и броят им ще расте. Макар и да няма официална статистика на бездомните в страната, последните цифри от Агенцията за социално подпомагане показват ръст на хората, които са потърсили подслон в център за временно настаняване. От 770 през 2014 г. на 1074 до началото на 2018 г. Трудно може да се приеме, че числеността им е намаляла. 

Има основание да се предположи, че част от тези хора сами избират живота на улицата и отказват помощ. Но има и основание да се търсят онези от тях, който са останали без дом заради семейни конфликти, финансови сътресения или измами.

Някои от хората имат нужда просто от преквалификация, за да работят в съвременната среда. Тук обаче се влиза в Параграф 22, защото дори и човекът да намери някаква заетост, институциите изискват куп документи, а системата за получаването им е изключително негъвкава.

Ефектът от целия бюрократичен лабиринт започва от невъзможността за получаване на лична карта без адресна регистрация, който законово все още е неуреден. В САЩ например има пощенски кутии, които могат да се използват за адрес на бездомни. А във Франция съществуват "номадски" лични карти за хора без постоянен адрес.

България за момента е далеч от подобно решение и посочва на бездомните кризисните центрове, които и без друго са малко (само 5 за София), с ограничен капацитет (около 100 места в центъра за временно настаняване в квартал "Захарна фабрика") и персонал, който е на косъм от бърнаут.

Условията са достатъчни, за да спасят нуждаещите се от животозастрашаваща ситуация, но не и да намерят комплексен изход за трудното положение, в което те са изпаднали.

И след ден или два същите хора отново ще са на улицата, около входовете на жилищните кооперации или на чакалнята в Централна гара като движещо се доказателство, че в София набъбва проблем с бедността и властите не знаят какво да правят с него.

 

Най-четените