Шах и мат.
Протестиращите, блокиращи кръстовища из страната и събиращи се пред Министерски съвет, искаха оставка и промяна. За нещо като оставка очевидно ще трябва да почакат още няколко месеца. Промяната може би също ще получат, при това много по-мащабна, отколкото са очаквали.
И отколкото вероятно са искали.
На шахматната дъска на българската политика ГЕРБ направиха един изненадващ ход с предложението за Велико народно събрание и нова Конституция. Смел - със сигурност. Хитър - също. Рисков щеше да бъде, ако идваше от която и да е друга партия... или президента. В случая на ГЕРБ - пак, но не чак толкова.
Оправдание да поискат Велико народно събрание (ВНС) и евентуално да прокарат една създадена/променена по техните вкусове Конституция им дадоха именно протестите срещу правителството "Борисов 3".
Подобно искане в една спокойна ситуация в страната - особено ако дойде от първата политическа сила - щеше масово да се разглежда като опит за окупиране на властта. Такива тълкувания има и в момента. В случая обаче налице е политическа криза, а предложението си ГЕРБ представят като "решение" на тази криза и начин за преодоляване на масовото недоверие към политическия елит.
И не само - и като начин за справяне със спорните въпроси за (не)зависимостта на съдебната власт и броя на депутатите в обикновеното народно събрание. Една едва ли не универсална панацея за всякакви държавни болежки. Медиците обаче знаят, че такива не съществуват.
Ако човек за кратко излезе от балона на личните си политически пристрастия и тези на най-близкото си (включително и онлайн) обкръжение, ще види, че в сегашната ситуация предложението за ВНС и нова Конституция ще бъде прието топло от последователите на ГЕРБ - "Ето, премиерът дава решение - какво още искат недоволните?".
С други думи, протестиращите - без да го искат - се превърнаха в оправдание за един умел политически ход, който може да има последствия, крайно противоречащи на някои от техните възгледи.
Защо? Защото ако те имат проблем с управлението на ГЕРБ, следователно би трябвало да имат проблем и с Конституция, написана/променена от същата партия и приета с нейно мнозинство, каквото вероятно тя ще има във ВНС. Дойде ли време за избори, площадният ентусиазъм и смелите социологически проучвания ще бъдат застрашени от реалността на досегашните вотове.
Да, може десетки хиляди да протестират срещу партията на Бойко Борисов, но дори според сегашните проучвания за електоралните нагласи тя вероятно ще се окаже първа политическа сила във Великото народно събрание. Никой не прави предложения, с които да се прострелва сам в крака. Освен БСП, когато пробваха мажоритарния вот.
Точно около мажоритарния вот е друг интересен и добре обмислен момент от предложението на ГЕРБ - 200 от общо 400-те депутати, които текст по текст ще избистрят крайния вариант на една нова потенциална Конституция, да бъдат избирани мажоритарно.
В страна, в която при мажоритарен вот отново масово се гласува за партии, а не за личности, има огромен шанс голямата част от тези 200 места във ВНС да отидат в ГЕРБ (за сравнение: на парламентарните избори от 2009 г., последни с мажоритарен вот до момента, ГЕРБ печелят 26 от 31 места. Другите са за ДПС).
Само този евентуален мажоритарен момент може да наклони везните във Великото народно събрание в полза на партията на Борисов. Тогава дори добро представяне на опозиционните партии при пропорционалното избиране на останалите 200 депутати може да не е достатъчно, за да имат те реална тежест при вземането на решения за нова Конституция.
В тази ситуация всичко опира до математика и организиране на твърдия електорат. Нито едно от двете не работи в полза на опозицията.
Вътрешни противоречия продължават да раздират БСП, която през септември дори ще си избира лидер; "Демократична България" среща подкрепа в столицата и около протестите, но до самите избори няма да бъде ясно в колко реални гласове ще се трансформира тя; нови формации като "Има такъв народ" на Слави Трифонов и "Изправи се.бг" на Мая Манолова изграждат и подсилват местни структури из страната, но за тях всеки допълнителен месец за организация е ценен.
Още нещо - при гласуване през зимата, каквото е напълно възможно да се случи при сегашните времеви разчети, няма да липсва нагласата "Няма да им гласувам на тия" сред имащите право на глас, а тя може би е единственото, което може да даде отпор на добре организираното партийно гласуване.
А като споменахме Слави, нека се върнем на предложението за намаляване на броя на депутатите в обикновеното народно събрание от 240 на 120, което трябваше да е част от неговия референдум, а сега се предлага от управляващите. Това е именно такова предложение, което много от протестиращите не разбират добре.
То ще намали броя на "гърлата" в пленарна зала, но същевременно ще намали и шансовете на по-малки политически сили (извън ГЕРБ и БСП) да вкарат значим брой депутати. Ако изобщо вкарат някакви. Внимавай какво си пожелаваш, в общи линии.
Ще се намали и самата представителност на вота. Ако в момента един народен представител грубо казано представлява около 30 хил. избиратели, промените в конституцията ще доведат до това той да представлява 60 хил. гласоподаватели.
Да, ходът на ГЕРБ е изненадващ. Ако ВНС и новата Конституция станат реалност, последствията са непредвидими - били те добри, или лоши.
Все пак към момента остават два важни въпроса. Първо, дали предложението за ВНС ще бъде одобрено от парламента - за което само гласовете на управляващата коалиция няма да са достатъчни и изходът ще е в ръцете на останалите партии. Второ, дали изобщо Борисов иска Велико народно събрание и вярва, че ще може да докара цялата тази инициатива докрай.
Той реално може да спечели и от ситуация, в която настоящият парламент отхвърля предложението. Тогава ще има основание да каже, че е предложил решение, което включва и едно доста често чувано искане - 120 депутати вместо 240, но опозицията го е отхвърлила.
Това най-малкото ще затвърди подкрепата от страна на собствения му електорат и онези, които по навик гласуват срещу БСП. Win-win ситуация, може би.
