Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Все тая, нали не искахме нова Конституция

Новият основен закон уж щеше да оправи всичките ни проблеми, но очевидно проблемите вече са други Снимка: БГНЕС
Новият основен закон уж щеше да оправи всичките ни проблеми, но очевидно проблемите вече са други

Помните ли, че щяхме да приемаме нова Конституция?

Не ние, де, а онези, които щяхме да изберем (защото щяха да ни ги подберат да ги изберем) и натоварим с честта да оформят Велико народно събрание.

Не се косете, ако не помните. Това беше темата през август, когато вече веднъж бяхме набили коронавируса, бяхме му показали, че с балканци като нас шега не бива и си живеехме спокойно в летните градини на барове и кафенета.

Тогава, когато тревогите за здравето и джоба не бяха така нележащи, имахме време да мислим за политика.

Да бистрим прави ли са, или не протестиращите, които блокираха кръстовища из София. Да смятаме кога точно ще се паднат предсрочните парламентарни избори, които така и не се случиха. След това да се вайкаме кой ще мисли нова Конституция, подходящ ли е един Дани за целта и има ли изобщо човек или хора през 2020 г., на които да имаме доверие, че са компетентни за такъв политически и юридически подвиг.

Времето на тази тема обаче мина - не са само за обикновените граждани, но и за политиците - след като проектът на управляващите за ВНС и нова Конституция просто не мина през парламента. Това едва ли може да се разглежда като лоша новина - едва ли някой освен вносителите беше на мнение, че сега е моментът за ремонт на основния закон.

Но има един друг момент - че именно идеята за нова Конституция беше представена преди едва няколко месеца като решение на всичките ни политически и обществени проблеми.

Оставките и изборите - те са обезболяващо, едва ли не ни обясниха тогава, а болестта трябва да се лекува в първоизточника ѝ. Макар че едва ли Конституцията от '91-а е основният виновник за корупцията, политическите гафове, популизма, административния хаос и нежеланието за съществени реформи. Но, хей, поне в това искаха да повярваме!

Всички ние, не само онези на площада, които крещяха в синхрон една друга думичка, която обаче беше чута като "Конституция". Без значение дали някой тогава се върза или не, крайният резултат е, че основният закон на страната също няма да бъде лекуван.

Оказа се, че тази нова Конституция, която трябваше да оправи всичките ни проблеми, няма да я бъде. Няма воля за това. Дотолкова, че даже някои от "Воля", които подкрепяха идеята на управляващите, вече са по-въздържани.

В деня, в който в Министерски съвет решиха да затворят моловете, в парламента решиха да затворят темата за нова Конституция. Все тая - нали обяснявахме, че и без това не искаме такава. Вероятно днешната стъпка назад е повод да си отдъхнем.

А може би просто се възползваха от това, че забравихме изобщо за темата.

Откакто кривата на коронавируса тръгна пак нагоре, се сетихме за пирамидата на Маслоу. Най-важното е животът. После джоба, т.е. яденето, макар че очевидно според някои хора важното е пара да има, животът е опционален.

За политика време вече няма покрай умуването ще има ли къде да се работи, кой ще гледа децата, като не са на детска градина и училище, и как ще преживеем 8 декември без дискотеки и Коледа без фирмени банкети.

Забравихме всички онези гореизброени проблеми на българската политика и общество, защото сега всеки е ангажиран със своите лични. А с това забравихме и онова, което ни представяха като универсално решение.

Както казахме, все тая - нали Конституция и без това не искахме. Но не трябва да забравяме отново как още нещо, възхвалявано като решение на проблемите ни, няма да се реализира. Нима някой се изненадва?

Без молове очевидно можем да живеем. Без проблеми - не. Чакаме следващата панацея, следващото решение. Но този път не от Дани.



Най-коментирани

Най-четените