Бъдещето не е оранжево, миналото също не беше в цветовете на Холандия. Финалът на световното първенство в ЮАР само ни върна спомените за Холандия на Йохан Кройф и подсили желанието ни да гледаме красив холандски футбол, с ясен поглед върху играта и изчистен стил. За съжаление, това не стана.
Холандските национали, версия 2010, почти всички с голи глави и всички твърде мускулести за футболисти провалиха шоуто - те изгблеждаха като тим, който е създаден да руши красотата във футбола и да разочарова феновете. Ние не искаме нашата Холандия да играе така. Още нещо - тази Холандия има Марк ван Бомел, ние обаче се надявахме на Холандия като тази на Марко ван Бастен. Едни и същи инициали, а толкова голяма разлика.
Испания също имаше своята роля в този разочароващ финал - по-грозен сблъсък за титлата гледахме през 1990, когато Германия спечели срещу Аржентина.
И докато гледахме мача изведнъж си спомних защо най-великият холандски майстор на тази игра - Йохан Кройф, застана на страната на испанците и всъщност "продаде" тоталния футбол в Каталуня.
"Аз съм холандец, но харесвам и подкрепям футбола, който демонстрира Испания", заяви Кройф. По-ясно от това няма как да е. А и няма начин Кройф да подкрепи играта, която демонстрираха сънародниците му.
Всички предположение, че Холандия ще разцъфне на финала, че екзотичните таланти на Ариен Робен и Уесли Снайдер ще вземат превес, всичко това остана на заден план. Холандците си заработиха 6 картона за 90 минути - доста повече от възможностите за гол, които създадоха пред вратата на Испания.
Точно в този мач непредубените фенове осъзнаха защо нямаше много хора, които да се радват на това, че Холандия стигна до финала на световното първенство. На пръв поглед Холандия демонстрира отлични резултати - без загуба в квалификациите, без загуба на финалите, 25 мача без поражение, но всъщност става въпрос за тим, който предаде класическата красота и стил на холандския футбол.
На финала имахме възможност да видим холандски футболен прагматизъм - най-нетипичната за този тим концепция, а срещу него вдъхновената и приличаща на танц игра на испанците. Но скептиците се оказаха прави - холандският прагматизъм не даде резултат, само загрози мача.
Гуус Хидинк вече беше казал, че "холандците са заприличали на германци - реализмът е заменил красивия футбол". Но дали на холандските национали им пука за това?
Разбира се, че не. От изказванията на Робен преди финала стана ясно, че той предпочита грозната победа пред красивата загуба и много фенове щяха да го подкрепят, но проблемът е, че холандците хем играха грозно, хем не спечелиха.
Не си спомням досега Холандия да е започвала мач с толкова много грубости и нерви. Искахме да погледаме фантастичната игра на Робин ван Перси, който обаче за секунди успя да изрита Серхио Бускетс и оттам всичко стана много сериозно.
После Ван Перси фаулира Жоан Капдевила, а нарушението на Ван Бомел срещу Андрес Иниеста и начинът по който разбута всички около себе си, включително и недоволния главен съдия Хауърд Уеб просто му гарантираше картона.
А да не забравяме, че по някакво чудо Ван Бомел вече се беше отървал веднъж след подобни грубости - на полуфинала срещу Уругвай той получи жълт картон не защото събори грозно Валтер Гаргано, а защото по-късно изрита топката извън терена. Точно като да хванеш Ал Капоне за данъчни нарушения, а не за истинските му престъпления.
После нарушенията продължиха да се трупат и все повече фенове усещаха в себе си нежелание да подкрепят точно този отбор. А и присъствието на Ван Бомел, зетят на Берт ван Марвайк в отбора с нищо не помагаше.
Да не пропуснем и неговия партньор в унищожението на футбола и противниковите играчи Найджъл де Йонг - нападението му срещу Чаби Алонсо е типичен пример за действията му.
Все пак за Холандия имаше надежда - колкото по-грубо и сурово играеха оранжевите, толкова по-неудобно на терена се чувстваха испанците.
И така, ритници и блъскане до края на редовното време, като след почивката в шоуто се включиха още холандци - Ван Бомел продължи оттам докъдето беше стигнал, Джовани ван Бронхорст пробва да осакати Вия и Икер Касияс, Робен се захвана със съдията и т.н.
Споменът за красивия футбол бавно умираше и накрая Иниеста сложи край на мъките и даде началото на радостта на испанците.
Вече на всички ни е ясно, че това не е Холандия, а грозният футбол не е продуктивен.
