Най-добрите 11

Золтан Цибор (Унгария)

Легендарната 11-ка от 50-те години е част от тима останал в историята като "златния отбор" или "могъщите маджари". Той е съотборник с Ференц Пушкаш, Йожеш Божик, Шандор Кочиш, Ласло Будай и куп още изключителни играчи, благодарение на които унгарският футбол изживява най-силните си години. Тимът става олимпийски шампион през 1952-а, средноевропейски шампион през 1953-а, постига две исторически победи над Англия - 6:3 на "Уембли" пред 105 хиляди зрители (в "Мача на века") и 7:1 (най-тежката загуба на Трите лъва за всички времена), и достига финал на Мондиал'54. Цибор постига сериозни успехи и на клубно ниво като с голяма част от футболистите в националния тим е съотборник и в унгарския Хонвед. След двубой с Атлетик (Билбао) в новосъздадената Купа на шампионите през 1956 г. , Цибор и някои от съотборниците му емигрират и успяват да се разберат с клубове от Западна Европа. През следващите години Цибор е част от тима на Барселона.

Франсиско "Пако" Хенто (Реал Мадрид)

Вероятно най-успешният играч в историята, поне по отношение на спечелените от него големи трофеи. Испанецът е триумфирал 6 пъти в турнира за Купата на Европейските шампиони, 12 пъти в първенството на Испания, два пъти е печелил купата на краля и веднъж Междуконтиненталната купа. Наричан е Бурята от Кантабрия, тъй като притежавал страхотна скорост и е можел да пробяга 100 м за 11 секунди. Освен това обаче разполагал със страхотна техника и нюх към гола. В кариерата си е изиграл общо 511 мача и е отбелязал 150 гола. Хенто държи рекорда за изиграни финали в Купата на европейските шампиони - 8. Спечелил е 6, загубил е само 2. До постижението му се доближава единствено Паоло Малдини, които също има 8 финала, но е загубил три от тях.

Марио Корсо (Интер)

Наричат го "Божественият ляв крак". 11-ката на Интер от епохата на Хеленио Херера се превръща в един от най-легендарните изпълнителни на преки свободни удари, като най-паметният му мач е този срещу Ливърпул през 1965-а година в полуфинал за КЕШ. Казват, че талантът му е бил толкова голям, че когато топката била в краката му, целият стадион притихвал. Неговият съотборник Карло Танин споделя: "Когато Корсо бе във форма, винаги биехме". С Интер печели два пъти Купата на европейските шампиони, четири пъти титлата в Серия "А" и на два пъти Междуконтиненталната купа.

Ривелиньо (Бразилия)


Вероятно мнозина биха оспорили присъствието му в този списък, тъй като една от легендите на Бразилия по-често е възприеман като 10-ка. Но в състава на Селесао екипът с №10 през 70-те принадлежеше на Пеле и останалите, които можеха да играят на тази позиция бяха принудени да си разпределят номерата от 7 до 11. Ривелиньо облече фланелката с №11. На практика по време на световното първенство в Мексико през 1970 г. когато стигат и до титлата Бразилия играе с пет 10-ки: Пеле, Тостао, Жерсон, Жаирзиньо и Ривелиньо. Стилът на Бразилия по това време е известен като "жого бонито" - красивата игра. И Ривелиньо има не малка заслуга за това.

Айтор "Чики" Бегиристайн (Испания)

Част от "Дрийм тийм"-а, който Йохан Кройф изгради в Барселона. Четри пъти поред спечели титлата на Испания, бе в състава, завоювал първата купа на европейските шампиони в историята на каталунския клуб. В цялата си кариера пък е спечелил 11 трофея като най-много са тези в Барселона - 8.

Роберто Бетега (Италия)

Едно от най-големите имена в италианския футбол, легенда на Ювентус. Играч с изключителна интелигентност, отлична техника, добър и с двата крака, както и при играта във въздуха. За националния отбор на Италия изиграва 42 мача, в които бележи 19 гола. С Ювентус в серия А има 480 мача със 178 гола.

Марк Овермарс (Холандия)

Въпреки че и в момента Холандия разполага с изключително класни играчи Овермарс си остава най-скъпият играч от тази страна. За да го има в състава си ръководството на испанския Барселона плати за него 40 милиона евро през 2000 г. Трансферът при каталунците е уникален и с още нещо - за първи път първоизточник на новината става личния сайт на играча, а не официално съобщение от клуба. С Барселона холандецът стига до полуфинал в Шампионската лига и остаав без трофей. Може би затова той винаги е бил възприеман по-скоро като легенда на Аякс, с чийто състав печели и Шампионската лига. Въпреки че може да използва и двата си крака еднакво добре и ефективно остава в историята като ляво крило. Притежава изумителна скорост и техника, които го правят един от най-добрите играчи на този пост в близкото минало.

Павел Недвед (Чехия, Лацио, Ювентус)


Халфът остави ярки следи след себе си в Лацио и Ювентус, където премина почти цялата му кариера. Недвед се появи на футболния небосклон през 1996 година, когато заедно с родината си стигна до финала на Европейското първенство в Англия и само някакви си 15-ина минути не му стигнаха да грабне купата на "Уембли". През лятото на 1996 г. Недвед премина в Лацио и стана част от най-бляскавите години в историята на римския клуб. Шест години по-късно Недвед смени Рим с Торино и облече екипа на Ювентус. Към вече спечелените шампионска титла, две купи на Италия и КНК се прибавиха още две титли и две суперкупи на Италия. Недвед обаче пропусна финала на Шампионската лига през сезон 2002/03 заради жълт картон, получен на полуфинала срещу Реал (Мадрид). Същата година той триумфира като носител на "Златната топка".

Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)

Както и много други играчи Райън Гигс се развиваше през годините. Започна като играч, който разчиташе най-вече на паса си и на уменията по крилото, а след това се превърна във втори нападател, играещ точно зад Рууд ван Нистелрой. След това доказа универсалността си и многостранния си талант като добави към амплоато си ролята на плеймейкър и на играч в центъра на халфовата линия. Именно заради качествата си той успя да дебютира в Манчестър Юнайтед само на 17 години. С 613-те си мача във Висшата лига Гигс е единственият играч, който е участвал във всички сезони от създаването й до този момент. Освен това е отбелязвал попадения във всеки един от тях. На 37 години той продължава да има решаваща роля в състава на "червените дяволи

Ариен Робен (Холандия)

Ако не бяха безкрайните контузии Ариен Робен, можеше да е спечелил много повече отличия и на клубно, и на национално ниво. Травмите започват да го преследват още от сезон 2003 г. когато тъкмо е преминал в ПСВ Айндховен. И в Челси, и в Реал (Мадрид) и сега в Байерн (Мюнхен) "свръхзвуковият" холандец неизменно се сблъсква с контузии. Но Робен се завръща всеки път с двойна решимост да навакса пропуснатото. Също така той някак си винаги успява да се върне в строя за голямо първенство с националния отбор. Той е шампион в четири от най-силните първенства в Европа, а това, което липсва в богатата му футболна биография, са международните трофеи - в Шампионската лига и с националния отбор.

Дидие Дрогба (Челси)

Котдивоарецът изглежда позагубил водещата си роля в Челси през последните два сезона, но въпреки това си остава една от големите звезди във Висшата лига. Любимец на феновете на лондончани, на тези на Олимпик (Марсилия), на тези в родината му...Топ реализатор на Кот Д'Ивоар, два пъти футболист на годината в Африка, три пъти шампион на Англия - това са само част от трофеите в колекцията на Дидие Дрогба.

Новините

Най-четените