Докато светът се чуди каква е тайната на Лестър, италианският в. "Кориере дела сера" просто посегна към извора.
Интервю на мениджъра Клаудио Раниери открехна вратите на това, което той прави с тима - лидер във Висшата лига.
"Аз говоря малко за тактика, после те тичат много", е водещият мотив.
Разбира се, едва ли е само това.
"Пристигнах през август и започнах да гледам записите на всички мачове от предходния сезон - казва Раниери. - Видях отбор, който прави невероятен финал през пролетта, тича адски много по терена и сякаш се чувства свободен.
Проведох разговори с играчите и те не скриха, че имат известен страх от италианската тактика.
Аз вярвам във философията си за играта, но по-важно е да водя отбора според техническите и тактически потребности на играчите.
Да правя така, както е добре за тях.
Затова им казах - имайте ми доверие, ще говоря малко за тактика.
В подготовката наблегнахме на атлетическите упражнения, исках да сме подготвени отлично физически.
Бях видял, че отборът е много силен в това отношение и исках да наблегна там.
В Англия играта е различна от другите страни. Тук всеки мач е битка, състезание.
Динамиката и интензивността са невероятни.
Цяло лято говорихме с играчите, че битката започва от снимките преди мача, до прибирането в съблекалнята.
Освен това те разбраха ясно колко е важно доброто възстановяване и досега нямаме никакви проблеми с режим или дисциплина.
Вярвам, че това е и причината да нямаме почти никакви контузии.
Както и по-малкото мачове спрямо конкурентите на първите места.
Тези неща са ключови и се отразяват, особено в месеците след януари.
Как минава седмицата ни?
Ако играем в събота, неделя е абсолютно свободен ден.
Понеделник минава с леки възстановителни занимания.
Вторник е ден за тежка тренировка, освен ако в сряда нямаме мач.
Ако такъв няма, в сряда се почива.
Четвъртък - тежка тренировка, плюс тактика.
Петък - довършителни работи и занимание преди мача в събота, но не тежко.
"Защо играчите вярват на Раниери?
С какво ги е спечелил?
"Използвах част от "Теорията на Зденек Земан" - усмихва се мениджърът. - Оставих играчите да ми покажат къде са най-силни и изградих плановете за мачовете по тях.
Не наложих своите виждания сляпо, това нямаше да сработи.
Казах им от първия ден, че те са важните, не аз.
Ако имаме силни крила, ще играем по фланговете. Ако сме добри в дефанзивен план, залагаме на контраатаки.
Земан го правеше в Рома и всичко вървеше брилянтно.
Футболистите са свободни и зрели хора. Имат понятие за отговорност.
Един живее в Манчестър, друг - в Лондон. Всяка сутрин пътуват до Лестър за тренировка.
Нямам съмнение в точността и отдадеността им, никога не съм говорил по темата, а те харесват това, че им вярвам."
Следва разказ, който втрещява репортера на вестника.
"Понякога седим на масата за вечеря с отбора и аз тайничко се ужасявам - казва Раниери. - Играчите ядат каквото поискат в каквито поискат количества.
Те сами се грижат за диетите си, но аз никога не съм ги ограничавал.
В Италия това би предизвикало инфаркт на някой треньор...Аз пък се забавлявам!"
Клаудио се размечтава и се сеща за края на кариерата си като играч.
Сравнява Лестър днес и удоволствието, което изпитва, с последния му отбор на терена.
"В Катандзаро на Джани ди Марцио се забавлявахме така.
Толкова бяхме близки и си паснахме, че вечеряхме заедно преди и след мачове без някой да го е налагал в етикета на клуба.
И до днес се събираме в Тоскана поне веднъж в годината с онези момчета."
И накрая - поглед към оставащите мачове в първенството, които могат да коронясат сензационния шампион.
"Когато пристигнах президентът на клуба ве пита дали можем да съберем 24 точки по Коледа и да сме в солидна позиция извън зоната на изпадащите - казва Раниери. - Ние направихме 37 или 39, дори не помня колко.
Когато седиш и гледаш класирането, усещането е невероятно.
Та това е лига с Манчестър Сити, Арсенал, Челси, Ливърпул, Тотнъм, а да не забравяме и Юнайтед..."
Въпрос извън Лестър:
Защо Англия някак не може да намери нови лидери и няма силен национален отбор?
"Почакайте... След 2-3 години да си говорим пак - казва треньорът. - Те инвестират невероятни пари в академиите. Не можете да си представите колко пари!
Условията са невероятни, терените, всеки клуб има стотици таланти.
Аз вече поглеждам към най-добрите от академията на Лестър, правят го всички.
Живеем с мисълта, че британците учат футболистите си повече на физическо, а не техническо надмощие, но това се променя.
Излизат различни играчи, но коренът на футболът им остава скорост и сила.
Вярвам, че скоро те ще имат силна генерация.
"Да вярваме ли в чудеса, синьор Раниери?
"Защо не, толкова ще е красиво, нали - разперва ръце пред пратеника на "Кориере дела сера" треньорът. - Хора ме спират на улицата в Лондон и ми стискат ръката.
Казват - спечелете титлата и ние ще празнуваме с вас.
Има нещо в английския дух и атмосфера, което не може да не те накара да се влюбиш в играта тук.
А през тази година ние сме романтиката."
