Обичам Достоевски. За мен е най-великият автор на всички времена. Представител на висшата интелектуална мисъл в Русия. Велик. Всяка една негова дума навлиза в мисълта и подсъзнанието на читателя и го кара да се замисли колко противоречиво е човешкото същество.
Чакам с нетърпение да отгърна страниците и да се потопя в царството на катарзиса. Други обаче смятат това за нелепо. Чух някъде каква "скука бил Достоевски". И в същото време чух звука на ориенталски ритми в слушалките на човека, който го изрече.
Чудех се дали чалгата е виновна за всичко случващо се в държавата. Нали навсякъде така се говори, а въздържането от слушане на такава музика говори, че съответният индивид е висш интелектуалец. После разбрах, че чалгата е един от факторите.
Да избереш чалга ритмите в ежедневните си действия е по-притеснителното. Дали ще слушаш песните на Галена или ще си превеждаш бруталните текстове на Риана и ще гледаш как се подрусва в клипа си, май е едно и също. Първият извод е ясен: не чалгата е виновна за положението на повечето младежи в България.
Продължавам нататък. Произходът. Семейството, не родното място. Като провинциалистка, изяла доста нападки, смятам, че фактът, че съм от малък град не е от значение. Важно ли е какво е семейството? От значение ли е дали ще те отглеждат родители като Николета Лозанова и Валери Божинов? Мисля, мисля.
Ето. Тук е разковничето. Това, което получаваш като възпитание вкъщи, нищо друго не може да го замени. Нито музиката, която слушаш, нито компанията, в която ще попаднеш. Родителите ми не ми купуваха много играчки. Даже почти никакви. Подаряваха ми книжки. На 6 години знаех да чета перфектно. Нямах търпение да рецитирам пред семейството си новите стихотворения, които съм научила. Не ми се караха. И бой никога не съм яла. Не ме слагаха на отделна маса с децата.
Слушах какво говорят възрастните. Не ми казваха да изляза, когато се кажеше нещо цинично. Татко казваше, че трябва да се калявам и да знам всичко. Нищо не ми забраняваха. Само си говорехме. Сама си забраних всичко, когато се опарих. Караха ме да бъда наблюдателна, да не се мисля за безстрашна, винаги да съм нащрек.
От мига, в който дишам, знам, че никога не бих си сменила родителите. Не се имам за интелектуалка, търпя критика и вярвам, че човек се учи докато е жив. Знам, че съм умна по няколко причини обаче. Обожавам да уча. Да ставам по-добра. Да знам повече. Ужасявам се от гледката как днес децата не учат. Купуват им таблети и телефони от 1000 лева, още като са на 5.
Нищичко не ги интересува. Всичко им е на тепсия. На децата на богатите. Другите сякаш имат по-голям шанс да станат хора.
Наскоро бях на интервю за един конкурс. Изложих една моя идея и критика как не всички младежи са на една стартова позиция - що се отнася до образование. Аз защо не мога да отида да уча в Англия? Защото не разполагам с минимум 9 бона на година. Тази злостна леля не хареса идеята ми. Тя смята, че сегашната ситуация си е добре.
Добре е, ама не е добре.
Родителите не се интересуват от децата си. По-голямата част от тях със сигурност.
В училище учителките се стремят да накарат учениците да назубрят материала. А на тях това не им е интересно. Нищо не им е интересно, щом има фейсбук и игри. Учителите, разярени от малките си заплати, не създават любов в сърцата на децата. А и как да създадат, когато учебната програма е величествена...
Да накараш дете в 5 клас да анализира "Под игото" или стиховете на Дебелянов е странно. Да караш децата да учат до завършване неща, които никога няма да им трябват, също.
Та, така с Николета Лозанова. Карала дъщеря си да се облича като нея. Да живее като нея. Тя се гордеела със себе си и постиженията си. Какво ли ще стане с детето. Може да стане изобретател, кой знае.
Ама хайде, мили родители, вече не сте сами. Грижите се за нов живот. Дайте му нещо. Защото нали така е казал народът - "който се учи, той ще сполучи".
Така е - тъпи родители възпитават тъпи деца, които един ден ще възпитават своите тъпи деца. Проблемът е, че тъпите родители сега са звездите на деня, примерът за подражание на тъпите деца, някой от които със сигурност си задават въпроса "Защо пък да бъда тъп?" Но ще дойде ден.....
Оно не мо'е секой да кибичи на бюро, требе и картофите да се копат. Пък за копането не требе Достоевски... Там без "мамата" и корава ръка не става...
Роуън Оно ако тъпите садеха картофи света щеше да е прекрасен. В случая тъпите управляват (не говоря за парламента, а за ТВ екрана), а нетъпите са на тръстиката. Всичкия ти акъл не може да заработи толкова, колкото на Николета оная работа. Не че някога акъла е бил по-ценЕн от оная работа, но твърде много станаха Николетите.....
"Нямах търпение да рецитирам пред семейството си новите стихотворения, които съм научила." -------------- PRICELESS!!! btw - и аз имах една такава зубърка в класа, ама после и тя се проеба и й дойде акъла в главата....
И аз дълго се чудех какъв е проблемът на България и все повече се убеждавам, че годините на соца са нанесли огромни поражения, които са непреодолими. Защо това е така? Защото се даде възможност на прости хора, отрасли без традиции да достигнат върхове и без да са емоционално подготвени за това да управляват други хора. Тази емоционална зрялост реално се обуславя от възпитанието у дома и ако родителите не са способни да го направят (пак повтарям поради липса на традиции) за човек е много трудно сам да я изгради без значение колко книги чете. Естествено има и изключения, но са много малко. Всеки си има любими автори, това е нормално. Редно е обаче да можеш да оцениш и големите автори без да е нужно да се превъзнасяш по тях - за това обаче се изисква емоционална зрялост (иначе казано качествени първи 7).
Мии... някой не учат. Други учат - и после продължават да правят същото предимно в чужбина...
Мисля, че вече разбирам каква точно е идеята на по-радикалните промени в образованието. Сега едни от най-ерудираните и уважавани люде са чели и се правят, че харесват класическа л-ра, защото такъв е стандарта за културна интелигенция. Заменим ли книжките с по-интересни (Хари Потър), променяме и стандарта, дечицата с двойките спират да скучаят, стават на деца-индиго и проблема е решен. Аналогично можем да решаваме и други проблеми, например с престъпността - достатъчно е да я легализираме и тя мигом изчезва.
Аз не съм чел Достоевски, но разбирам от това function Pop (a, elID) { var outcome = document.getElementById(elID).style.display = document.getElementById(elID).style.display == "none" || document.getElementById(elID).style.display == "" ? "block" : "none"; return false; } function popitup(url) { var w = 530; var h = 400; var topPos = 50; var leftPos = (screen.width - w) / 2; newwindow=window.open(url,'name','left=' + leftPos + ',top=' + topPos + ',height=' + h + ',width=' + w + ',scrollbars=yes'); if (window.focus) {newwindow.focus()} return false; } function syncHeights () { var mxHeight = 0; for (var i = 0; i < arguments.length; i ++) { mxHeight = Math.max(mxHeight, arguments[i].offsetHeight); } for (var i = 0; i < arguments.length; i ++) { setHeight(arguments[i], mxHeight); } } function setHeight(element, height) { document.all ? element.style.height = height + "px" : element.style.minHeight = height + "px"; } function Collection(div_id, images) { this.block_id = div_id.split('-')[0]; this.block_div_id = div_id; this.el_image = document.getElementById('image-collection-' + this.block_div_id); this.el_description = document.getElementById('description-' + this.block_div_id); this.el_counter = document.getElementById('collection-counter-' + this.block_div_id); this.images = images; this.current_index = 0; this.getNextImage = function() { var temp = new Image(); var img = new Image(); if(arguments.length) { switch (arguments[0]) { case 'forward': temp = this.images[this.current_index + 1] || this.images[0]; break; case 'back': temp = this.images[this.current_index - 1] || this.images[this.images.length - 1]; break; } } else { temp = this.images[current_index + 1] || this.images[current_index]; } img.src = temp.src; img.width = temp.width; img.height = temp.height; img.description = temp.description; img.key_index = temp.key_index; return img; }; this.next_image = this.getNextImage('forward'); this.previous_image = this.getNextImage('back'); this.show = function(direction) { switch(direction) { case 'next': this.el_image.src = this.next_image.src; this.el_image.width = this.next_image.width; this.el_image.height = this.next_image.height; this.current_index = this.next_image.key_index; this.el_description.innerHTML = this.next_image.description; this.el_counter.innerHTML = this.current_index + 1 + '/' + this.images.length; break; case 'previous': this.el_image.src = this.previous_image.src; this.el_image.width = this.previous_image.width; this.el_image.height = this.previous_image.height; this.current_index = this.previous_image.key_index; this.el_description.innerHTML = this.previous_image.description; this.el_counter.innerHTML = this.current_index + 1 + '/' + this.images.length; break; } this.next_image = this.getNextImage('forward'); this.previous_image = this.getNextImage('back'); return false; }; this.onclick = function() { var w = 500; var h = 500; var topPos = (screen.height - h) / 2; var leftPos = (screen.width - w) / 2; newwindow=window.open(this.images[this.current_index].href,'name','left=' + leftPos + ',top=' + topPos + ',height=' + h + ',width=' + w + ',scrollbars=yes,resizable=yes'); if (window.focus) {newwindow.focus()} return false; } } var panes = new Array(); function setupPanes(containerId, defaultTabId) { panes[containerId] = new Array(); var maxHeight = 0; var maxWidth = 0; var container = document.getElementById(containerId); var paneContainer = container.getElementsByTagName("div")[0]; var paneList = paneContainer.childNodes; for (var i=0; i < paneList.length; i++ ) { var pane = paneList[i]; if (pane.nodeType != 1) continue; if (pane.offsetHeight > maxHeight) maxHeight = pane.offsetHeight; if (pane.offsetWidth > maxWidth ) maxWidth = pane.offsetWidth; panes[containerId][pane.id] = pane; pane.style.display = "none"; } paneContainer.style.height = maxHeight + "px"; paneContainer.style.width = maxWidth + "px"; document.getElementById(defaultTabId).onclick(); } function showPane(paneId, activeTab) { for (var con in panes) { activeTab.blur(); activeTab.className = "tab-active"; if (panes[con][paneId] != null) { // tab and pane are members of this container var pane = document.getElementById(paneId); pane.style.display = "block"; var container = document.getElementById(con); var tabs = container.getElementsByTagName("ul")[0]; var tabList = tabs.getElementsByTagName("a") for (var i=0; i
Xaoc, и.... гаджета връзват ли?
Е, стигнахме до мусаката! Признавам, че 2 дни гледам със смесени чувства горното есе. Изобщо нямаше да взема думата, но леко еснафския тон в комплект с Достоевски, ми зачовърка любопитството да проверя интересната фамилия на автора и съвсем случайно попаднах на следното http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&Itemid=200&id=25322 Смесените ми чувства не изчезнаха, но се замислих за амбицията и средствата за постигането й.
То като сме го подкарали по Достоевски: Най-нещастни са - казва Достоевски - посредствените хора, които са една идея по-умни от останалата част на стадото. Защото само усещат, че са нещо повече от другите, но нямат реални данни да се издигнат рязко над тях. Защото това усещане за превъзходство ги кара да се чувстват ощетени от съдбата и живота, че не са ги дарили с подобаващите им се почести и богатства. Пък чувството за нещастност, както казва един немски съвременник на руския гений, е разликата между очакванията и това, което живота реално ни предлага. Предлагам компетентните по руския класик, да ми припомнят в коя книга е въпросното разсъждение. Щото е много актуално точно под тази статия - сякаш нея е чел човека, като го е писал. Той затова е и класик де, щото описаните от него човешки бъгове още са валидни
Случайно попаднах днес на тази статия - всичко си е казано вече в коментарите относно качеството. Само искам да добавя, г-жо Циркова, моля, направете си проучването преди да пишете простотии - не Ви трябват 9 бона, за да учите в Англия, защото можете да вземете заем от тяхното правителство. Може да се наложи да поработите малко докато учите, за да се издържате, но тогава няма да остане време за плюене на лошите хора с Айфоните и таблетите!