Бог, демон и идол в едно - Марадона

Бог е единственият, на когото не се налага дори да съществува, за да властва.

С тези думи започва филмът на Емир Кустурица "Марадона".

Той е посветен на най-великият, противоречив, обичан, мразен, идолизиран и презиран футболист в историята. Мразен с възхищение. Необяснимо как го прави.

Ако Пеле е Крал, Марадона е Бог. Тези думи се родиха в края на 80-те години на миналия век. И са точни, що се отнася за най-великата игра на планетата.

Ако смятате, че е прекалено, отговорете си - чия иначе е онази ръка в мача с Англия от 1986-а?

Роден на 30 октомври преди 54 години във Вила Фиорито, най-умопомрачителният натурален талант на футбола е израснал в махала, където на 4 къщи има една тоалетна. Той няма какво да яде като дете, а след 15-ата му годишнина се пресели в свят на музика, шумни компании и купища пари. И кокаин.

В края на 70-те години хиляди се тълпят да го видят с екипа на Архентинос Хуниорс. А той вече прави чудеса. Ядосва се на думи на аржентинския национален вратар Уго Гати, който го нарича "малко дебело момче" преди един мач. Диего блести ярко и му нанизва четири гола. Марадона е хлапе, а Гати пази на любимия му Бока!

Там е следващият му пристан. И до днес синьото и жълтото на Бока Хуниорс вибрират всеки път, когато Диего се върне на стадион "Ла Бонбонера". А той се връща с удоволствие, за да развее фланелката над главата си като един от ултрасите.

На Марадона е кръстен един друг стадион в Буенос Айрес - този, от който тръгва. На Архентинос Хуниорс.

В Барселона не кръстиха нищо на гения, когото купиха за рекордни пари през 1982 г. - 7,6 милиона долара. Не успя да блесне със синьо-червената фланелка, която пасна чудесно върху гениалните тела и души на Кройф, Роналдиньо и Меси.

Там обаче Диего среща кокаина, купоните и живота, който изважда от релси. Така казва съпругата му Клаудия, с която отдавна е разведен.

В Наполи среща друго - любовта на народа към неговия Бог. Южна Италия си го избира за талисман в битката с богатия Север, а Диего отвръща с гениални изблици, донесли две титли. "Нямаше отбор в света, който можеше да ни спре с Диего", кълне се Чиро Ферара, играл по-късно дълго в Ювентус и "скуадра адзура".

Най-великият му миг идва на световното през 1986 г., когато става първият човек, спечелил... кажи-речи сам първенството на планетата. Това простосмъртен може ли го? 6 гола в 7 велики и незабравими мача.

До Мондиал 1990 геният цъфтеше, но силите не стигнаха за още една титла и Аржентина остана със сребро. Пак благодарение основно на Марадона.

Нататък всичко бе спускане надолу, битка с наднормено тегло, наркотици, скандали, здравословни проблеми и демоните, които преследват този необясним дух. Да, в тези години се разбра - Марадона все пак не е Бог. Той е раздразнителен, агресивен, плаче и се смее, не се прикрива зад фасадна усмивка, която да го направи лице на ФИФА, което го различава например от Пеле.

Нямаше стадион, където да не е най-голямата звезда. Нямаше и месец без новина, която го описваше като най-лошия човек на света.

Той просто е най-великият, харизматичен дори с пороците си футболист, когото светът е виждал. Човек, надарен с нечовешки футболен талант. Той е изборът на феновете. Кустурица направи филм за него, а не за Пеле. Не е случайно.

Днес става на 54. А имаме чувството, че е живял и играл поне 2 века с наследството, което остави на и извън терена.

Новините

Най-четените