Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Цветята не увяхват, Бебетата не умират

Знамето "Никога няма да умрем" се носи над "Стретфорд енд" на стадион "Олд Трафорд". Над него на един от парапетите виси транспарант "Цветята на Манчестър". Този отбор винаги ще бъде помнен и почитан. Бебетата на Бъзби.
Минути преди полета от Белград за Мюнхен на фаталния 6 февруари, 1958 г. Последната снимка на Бебетата.
А това е последният фотос на тима по екип. Седмица преди трагедията Юнайтед прави 3:3 на терена на Бирмингам.
Шампиони на Англия. През 1957 г. Бебетата на Бъзби печелят титлата и се очаква ера на тяхна доминация. Тя обаче завършва на летището в Мюнхен със смъртта на 8 основни играчи.
Самолетът "Еърспийд Амбасадор" вече се е разбил и е изгасен. Тук изгаря мечтата за слава на този тим, а и някои от най-талантливите английски играчи на онова време.
Снежната гледка на изгорелия самолет е една от потресаващите снимки в пресата из целия свят на следващия ден.
Вестник "Манчестър ивнинг нюз": 28 загинали. Всъщност жертвите са общо 23, но в това специално експресно издание, вестникът публикува първата и непотвърдена информация.
21 февруари 1958 г., вестник "Мирър": Едуардс от Юнайтед умира. Дънкан губи битката в болницата в Мюнхен.
Да отидеш на "Олд Трафорд" и да не влезеш в Тунела "Мюнхен"... Невъзможно! Тук е скрита историята на клуба с плакети, снимки и много преснимани изрезки от стари вестници. Над него са и административните офиси, залите за пресконференции, местата за ВИП-гости и журналисти.
10 години след катастрофата - шампиони на Европа. Снимката на отбора от 1968-а краси на видно място Тунела.
Както и много други исторически свидетелства от онова време, от Бебетата и отборът след тях.
Фланелки, шалчета и цветя красят стената с плочата в памет на загиналите играчи. Не само на годишнината от трагедията. Случва се да оставят такива и гостуващи фенове при поредния мач на Юнайтед на стадиона.
Обединени в скръбта и почитта. Фланелка на Сити виси редом до тази на Юнайтед на 50-тата годишнина от трагедията в Мюнхен. Градът е обединен от спомена за кошмара. Въпреки съперничеството, двата клуба са били сплотени в най-трудните моменти, както например когато бомбардировки разрушават "Олд Трафорд" през 40-те. Тогава Юнайтед играе на "Мейн Роуд", стадиона на Сити.
Мюнхенският часовник на "Олд Трафорд". Датата 6 февруари 1958 г. в горния му край напомня за най-тъжния ден в историята на Манчестър Юнайтед.
Цветята на Манчестър, пише на транспарант, който не слиза от парапета на трибуната "Стретфорд енд". Името е легендарно за онзи тим, наред с Бебетата на Бъзби.
10 февруари 2008 г. - феновете на Юнайтед и Сити създават незабравимата гледка на дербито, когато заедно почетоха 50-ата годишнина от трагедията с еднакви шалчета. Само цветът е различен.
Разочарован, Пол Скоулс напуска терена след мача през 2008-а, когато Юнайтед загуби с 1:2. Фланелките на отбора бяха уникални в този ден - без емблема, спонсор или лого на производител. Такива, каквито са носили Бебетата през 1958 г. Екипите бяха произведени само за този мач.
Българската гордост в деня на годишнината. Мартин Петров направи страхотен мач преди 6 години и бе избран за №1 на терена от BBC. Крилото вероятно знае, че е бил част от историческо събитие, което се случва веднъж в живота.
Красиво и тъжно. Стилизиран фотос от минутата мълчание преди мача на 10 февруари 2008 г. На бордовете за реклами край терена са изписани не спонсори, а имената на загиналите в катастрофата. И краткото, но истинско: "Винаги ще ви помним".

"Някои казват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Е, мога да ги уверя, че той е много по-важен".

Прочутата фраза на Бил Шенкли е символна за разбиранията и страстта към играта на Острова.

В дни като 6 февруари обаче тя придобива друго значение. За някои - губи смисъл. За други - доказва се по-ярко и твърдо от всякога.

На 6 февруари 1958 година в 15,04 минути местно време, самолетът на Манчестър Юнайтед не успява да излети от мюнхенското летище. Вали силен сняг, пистата е замръзнала, машината не се отлепя от нея и се забива в сгради край аеропорта.

Загиват 8 футболисти от отбора, наричан тогава, а и до днес Бебетата на Бъзби. Водени от Мат Бъзби, тези играчи са шампиони на Англия в два от предишните 3 сезона. Повечето са от школата на Юнайтед, обичани от запалянковците още повече за това.

"Бебетата" ги кръщава местният вестник "Манчестър ивнинг нюз", повечето са между 21 и 25 години.

7 загиват на място. Осмият - Дънкан Едуардс, се бори 15 дни за живота си, но на 21 февруари почива в болницата в Мюнхен.

9 оцеляват. Двама от тях никога повече не излизат на терена заради травмите си - Джаки Бланчфауър (само на 24 години) и Джон Бери (31).

След останалите седмина са Боби Чарлтън, сега почетен президент на Юнайтед, и великият вратар Хари Грег. Той вади трупове и оцелели от горящия самолет.

Само на 18 тогава, момчето е в Юнайтед едва от 3 месеца. Играе за клуба още 9 години, а и е единият от двамата живи, заедно с Чарлтън, от отбора в онзи ден.

На 6 февруари 1958 г. Юнайтед и английският футбол губят цял гръбнак на едно талантливо поколение. Но клубът доказва тезата на Шенкли.

10 години по-късно Юнайтед е шампион на Европа, воден от същия Чарлтън, от Бест и Лоу. Пълен с играчи, изградени пак в клуба, свои.

И днес стадион "Олд Трафорд" е освен една от катедралите на футбола, и паметник за почит на Бебетата.

Часовник до един от входовете носи датата на трагедията. Плоча с ликовете и имената на загиналите, разположени върху футболен терен, така, както са били постовете им в онзи тим.

Този малък паметник никога не остава без свежи цветя и поне една фланелка или шалче. Невинаги на Юнайтед - тук свеждат глави и гостуващите запалянковци.

Към ВИП местата, залата за пресконференции и входовете към съблекалните води Тунел "Мюнхен". В него стените са обсипани със снимки и изрезки от вестници. С имената на загиналите.

Но и с мотото: "До 6 февруари 1958 г. Юнайтед бе отборът на Манчестър. След смъртта на Бебетата на Бъзби, тимът прикова вниманието на целия свят".

През 2008-а дербито Юнайтед - Сити бе на 10 февруари и бе големият ден за почит на 50-годишнината от трагедията. "Червените дяволи" облякоха екипи, копия на онези на Бебетата.

Целият стадион бе в шалчета, като феновете на Сити се включиха в страхотната демонстрация на уважение. Един българин стана част от този ден - Мартин Петров бе избран за играч на мача от BBC, а Сити победи с 2:1. Не че резултатът е най-важен.

Юнайтед почита Бебетата, или както ги нарича още трибуната с най-яростните фенове "Стретфорд енд" - Цветята на Манчестър.

Но успя да се изправи от удара, да създаде нови и нови поколения играчи, да печели трофеи и да е един от най-успешните и популярни отбори в света.

Ето затова, Бил Шенкли отново изглежда прав. Футболът надмогна дори смъртта.

Питайте когото искате в Манчестър.

 

Най-четените