"Някои казват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Е, мога да ги уверя, че той е много по-важен".
Прочутата фраза на Бил Шенкли е символна за разбиранията и страстта към играта на Острова.
В дни като 6 февруари обаче тя придобива друго значение. За някои - губи смисъл. За други - доказва се по-ярко и твърдо от всякога.
На 6 февруари 1958 година в 15,04 минути местно време, самолетът на Манчестър Юнайтед не успява да излети от мюнхенското летище. Вали силен сняг, пистата е замръзнала, машината не се отлепя от нея и се забива в сгради край аеропорта.
Загиват 8 футболисти от отбора, наричан тогава, а и до днес Бебетата на Бъзби. Водени от Мат Бъзби, тези играчи са шампиони на Англия в два от предишните 3 сезона. Повечето са от школата на Юнайтед, обичани от запалянковците още повече за това.
"Бебетата" ги кръщава местният вестник "Манчестър ивнинг нюз", повечето са между 21 и 25 години.
7 загиват на място. Осмият - Дънкан Едуардс, се бори 15 дни за живота си, но на 21 февруари почива в болницата в Мюнхен.
9 оцеляват. Двама от тях никога повече не излизат на терена заради травмите си - Джаки Бланчфауър (само на 24 години) и Джон Бери (31).
След останалите седмина са Боби Чарлтън, сега почетен президент на Юнайтед, и великият вратар Хари Грег. Той вади трупове и оцелели от горящия самолет.
Само на 18 тогава, момчето е в Юнайтед едва от 3 месеца. Играе за клуба още 9 години, а и е единият от двамата живи, заедно с Чарлтън, от отбора в онзи ден.
На 6 февруари 1958 г. Юнайтед и английският футбол губят цял гръбнак на едно талантливо поколение. Но клубът доказва тезата на Шенкли.
10 години по-късно Юнайтед е шампион на Европа, воден от същия Чарлтън, от Бест и Лоу. Пълен с играчи, изградени пак в клуба, свои.
И днес стадион "Олд Трафорд" е освен една от катедралите на футбола, и паметник за почит на Бебетата.
Часовник до един от входовете носи датата на трагедията. Плоча с ликовете и имената на загиналите, разположени върху футболен терен, така, както са били постовете им в онзи тим.
Този малък паметник никога не остава без свежи цветя и поне една фланелка или шалче. Невинаги на Юнайтед - тук свеждат глави и гостуващите запалянковци.
Към ВИП местата, залата за пресконференции и входовете към съблекалните води Тунел "Мюнхен". В него стените са обсипани със снимки и изрезки от вестници. С имената на загиналите.
Но и с мотото: "До 6 февруари 1958 г. Юнайтед бе отборът на Манчестър. След смъртта на Бебетата на Бъзби, тимът прикова вниманието на целия свят".
През 2008-а дербито Юнайтед - Сити бе на 10 февруари и бе големият ден за почит на 50-годишнината от трагедията. "Червените дяволи" облякоха екипи, копия на онези на Бебетата.
Целият стадион бе в шалчета, като феновете на Сити се включиха в страхотната демонстрация на уважение. Един българин стана част от този ден - Мартин Петров бе избран за играч на мача от BBC, а Сити победи с 2:1. Не че резултатът е най-важен.
Юнайтед почита Бебетата, или както ги нарича още трибуната с най-яростните фенове "Стретфорд енд" - Цветята на Манчестър.
Но успя да се изправи от удара, да създаде нови и нови поколения играчи, да печели трофеи и да е един от най-успешните и популярни отбори в света.
Ето затова, Бил Шенкли отново изглежда прав. Футболът надмогна дори смъртта.
Питайте когото искате в Манчестър.
