Юрген Клоп не е очертал с абсолютна точност останалата част от кариерата си на мениджър, но вече може да визуализира пенсионирането си.
"Когато му дойде времето. Надявам се, че все още ще съм здрав и ще мога да кажа: "Страхотно, харесваше ми, но сега бих искал да гледам други хора как го правят". Така че се надявам в един момент да стигна до това вътрешно усещане да кажа: "Ще се видим по-късно, пожелавам ви всичко най-добро и късмет. Обичам ви всички, но не ме търсете повече по футболни въпроси." Това е планът ми."
Цялото интервю пред Mirror протича с онзи познат саундтрак от заразителен смях, но пътуването на Клоп до върха на неговата неблагодарна професия взима своя данък. Нищо в треньорския занаят не идва даром. Напротив.
"Когато бях професионален футболист, учех в университет. Имах един наистина натоварен живот. Станах и млад баща. Ставах много рано, помагах на съпругата си - бившата ми съпруга, - която също работеше по онова време. Грижех се и за моето малко момче. След това отивах на лекции в университета, после на тренировки и накрая - нощна смяна в бара, в който работех. Завърших в университета и мислех какво мога да направя след кариерата си, защото спечелените пари не бяха достатъчни. Тогава станах треньор и това беше най-натовареното време в живота ми, защото работата, която сега се върши от 25 души, вършех сам. Аз бях анализатор, скаут и всичко, което можете да се сетите. Тогава отидох в Дортмунд и помощникът ми пое много от работата, но трябваше да се занимавам с обществени ангажименти около клуба и разни други неща. А сега, разбира се, съм невероятно зает в Ливърпул. Обичам всичко това, но искам да кажа, че няма да ми липсва."
Първият домакински мач на Ливърпул след рестарта беше срещу Кристъл Палас на Рой Ходжсън, който навършва 73 следващия месец.
"Не се виждам да правя това на тази възраст - казва Клоп. - Когато станах мениджър (на 33 години), реших, че започват 25 интензивни години от живота ми. Бях седем години и половина в Майнц, седем в Дортмунд и през 2024 г. (когато приключва сегашният му договор с Ливърпул) ще станат 23 и половина. Нямам планове за след това."
Колкото по-дълго разговаряте с Клоп, толкова по-ясно ви става, че е изключително малко вероятно да приеме друг пост в клуба, когато реши, че повече не иска да бъде негов треньор.
"Познавам крал Кени (Далглиш) и бих се радвал, ако можех да се срещна и да разговарям с Бил (Шенкли) и Боб (Пейсли), но нещото, което е общо между нас четиримата, е, че обичаме футбола. Всички в Ливърпул (града) обичат футбола. Може би не всеки обича футболен клуб Ливърпул, но всички обичат играта. Ще го кажа отново - невероятно е колко много означава футболът за хората на Ливърпул.
Приемам, че има по-важни неща в живота. От всички хубави неща, които не са толкова важни, най-много харесвам футбола и затова винаги съм искал да бъда част от него, да бъда в него. Обичам играта толкова много, поради което така се привързах към Ливърпул. И когато излезе офертата, беше лесно решение. Надявах се хората наистина да бъдат отворени за нов човек, а аз наистина бях отворен за ново предизвикателство и нов клуб. И от първия ден нещата се напаснаха. Страстта, която хората имат към този клуб, е изключителна. Начинът, по който са преминали през най-мрачните възможни моменти, и как са ги преодолели, е изключителен.
Сигурен съм, че точно заради това статусът на мениджъра в този клуб е различен от всеки друг. Нямах представа за това, преди да дойда тук. Хората ми говореха за това, а аз им отговарях: "Ок, ще видим". И се оказа точно така."
Клоп се радва на огромна популярност, но това не му харесва особено.
"Неспособността да живееш нормален живот е сянката на славата. Не ми харесва да е така, но трябва да го приема, защото все пак животът ми е много добър.
Аз съм на 53, здрав съм, работя за най-великия клуб в света и печеля наистина много пари.
Но животът не е съвършен за никого и аз не правя изключение."
Накрая Клопо се завръща към любимата си тема за "нормалността". Само за пет години той стана един от най-великите в историята на "червените", но обича да се връща към първата си пресконференция на "Анфийлд".
"Аз все още съм Нормалния. Аз не съм специален. Имам няколко умения и за щастие те са необходими във футбола, който е нещото, което наистина обичам. Но това е всичко. Не съм специален и не си падам по това да ми правят комплименти. Мисля, че съм добър и мил човек. Може да ви звучи скучно, но е самата истина."
Юрген Клоп може да е всякакъв, но не и скучен.
