Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това, с което Клоп превъзхожда Гуардиола

Клоп и Гуардиола демонстрират огромно уважение помежду си. Снимка: Getty Images
Клоп и Гуардиола демонстрират огромно уважение помежду си.

На забележката на репортера на Sport Bild, че мнозина смятат Юрген Клоп за най-добрия треньор в света, германецът, който току-що бе спечелил Висшата лига начело на Ливърпул, отговори: "Мисля, че все още Гуардиола е най-добрият".

Джентълменско е да правиш комплимент на противника, седнал пред журналистите с фланелка с надпис "Шампиони!", докато на телефона си получаваш поздравления от целия ​​свят. Ливърпул спечели шампионата на Англия за първи път от 30 години насам, а треньорът на "червените" отказва да се смята за най-добрият в лигата. Невероятно. Но може би и самата истина. През последните 10 години Гуардиола повлия на развитието на футбола повече от всеки друг треньор и да му се възхищава от дъното на душата си е съвсем в стила на Клоп.

Но отговорът му случайно закачи важна тема. Как въобще се сравняват треньорите?

Най-често срещаният критерий са трофеите, но за тях се борят малък брой отбори. Дори и най-добрите специалисти не вдигат купи, ако не водят някой от тях. Освен това цената на трофеите в различните първенства може да варира сериозно. Диего Симеоне спечели седем значими купи с Атлетико в Испания, а човек може само да гадае колко биха били с ПСЖ във Франция. Нивото на Чоло обаче нямаше да се промени, ако край Айфеловата кула имаше 15, да речем.

Още по-трудно е да се сравняват треньори от различни епохи. Но със съвременниците паралелите са по-лотични и ако оставим броя на трофеите настрана, най-адекватно изглежда да се прави съпоставка на конкретни аспекти от работата им.

Клоп и Гуардиола имат много общи треньорски плюсове и много уникални качества, които правят всеки от тях толкова специален. Но има един специфичен аспект, в който Пеп може да научи много от колегата си от Ливърпул.

Трансферната политика на Сити и влиянието на мениджъра

Сериозно може да се спори по въпроса колко повлия каталунецът на трансферите на Барселона - той беше свой, беше легенда и се радваше на доверието на президента Лапорта, но все пак беше още прохождащ наставник макар и с доста радикални идеи за крехкия си стаж. Но категорично никой не може да отрече неговото въздействие върху Манчестър Сити. Пеп се присъедини към отбор, който се подготвяше за футбола му. Преди него треньор на "гражданите" беше Мануел Пелегрини, който също държеше на притежанието на топката и играта с къси пасове - макар и на съвсем различно ниво.

Отделно Гуардиола се познаваше отлично и с топ мениджърите на Сити в ръководството. С Феран Сориано, изпълнителния директор на City Football Group, бяха заедно в Барселона, както и с Чики Бегиристайн, спортния директор на клуба, с когото навремето бяха съотборници. Двамата бяха заедно и в периода на Пеп на "Камп Ноу" като треньор, в който като тандем спечелиха всичко, което можеше да се спечели на вътрешната и международната сцена.

Истината е, че ние оценяваме представянето на Манчестър Сити на терена, но

ролята на Гуардиола се простира много по-далеч от тренировъчния процес, определянето на титулярния състав и воденето на мачовете.

Той не е от треньорите, на които им се "водят" играчи и той работи с тях. Напротив. Пеп определя до голяма степен правилата, по които Сити играе на трансферния пазар. А в сделките на "гражданите" определено има финес.

Треньорът не преследва суперзвезди и избягва играчите, които са прехвърлили 30-те. За четири години под негово ръководство имаше само два трансфера на по-възрастни футболисти - и двата се случиха през лятото на 2016 г., което бе първото му на "Етихад". Нолито и Браво обаче не оправдаха доверието и повече подобни покупки нямаше.

В трансферите на Сити личи изключително ясен модел. Повечето от новодошлите са играчи на около 20, които в предишните си отбори са се откроявали с техника, бързина и футболен интелект.

Списъкът с играчи, които сега са в основата на Сити, отлично потвърждава тези принципи. Жезус дойде на 20 години, Бернардо на 22, Лапорт на 23, Стоунс на 22, Родри на 23, Менди на 22, Едерсон на 23, Сане на 21. Изключенията са Марез и Уокър - на по 27, както и Зинченко. Всички тези играчи са от огромна класа, но не и суперзвезди, когато дойдоха при "гражданите". Най-скъпият от тях бе Родри, който струваше 70 милиона евро, но повечето бяха в диапазона от 40-50 милиона.

Системата е ясно проследима. Клубът купува млади играчи, които вече са се доказали и които могат да бъдат продадени скъпо, ако кариерата им в Манчестър не потръгне, а в противен случай - да се превърнат в лидери на тима за години напред. Трансферната политика на Сити определено си я бива, но тази на Ливърпул е номер 1.

Трансферната политика на Ливърпул и влиянието на мениджъра

Подходът на Клоп към работата е уникален. Във всеки голям клуб наставниците имат асистенти за какво ли не, но само германецът взе треньор по тъчове и специалист по дишането. Юрген иска отборът му да бъде идеално подготвен за всяка позната ситуация по време на мачовете и възможно най-готов за неочакваното. Той е почти маниакален към детайла, а подходът на Ливърпул към трансферния пазар се основава на същите принципи.

Отговорността за трансферите лежи основно на раменете на спортния директор Майкъл Едуардс, който получава голямо признание за работата си, но не само. Клоп няма такова директно влияние върху шефовете на Ливърпул, както Гуардиола на тези на Сити, но все пак мнението му е важно за това как да се действа на пазара. По негово настояване клубът отказва да търси резервни опции на набелязаните. В първите прозорци при германеца се правеха компромиси, като този със Салах, който беше само една от алтернативите за поста.

Но сега Ливърпул или купува тези в списъка, които са под номер едно за позицията, или никого.

Когато се оказа невъзможно да се купи Ван Дайк от Саутхемптън, "червените" не потърсиха друг централен защитник и изчакаха до следващия трансферен прозорец, за да направят нова оферта на "светците". Наскоро Ливърпул се отказа от Тимо Вернер и не възнамерява да се пробва за Лаутаро Мартинес. Клоп искаше единствено и само сънародника си. Между другото, това може да се отчете като един от малкото грешни ходове на мърсисайдци на пазара. Шампионите имат твърде малко трансферни цели, за да изпускат тези, които са необходими на Клоп.

Ако мениджър като него твърди, че се нуждае от някой футболист, тогава няма значение на колко години е и колко струва.

Ливърпул счупи трансферните рекорди за вратар и централен защитник, но сглоби пъзела. Анди Робъртсън беше взет от Хъл за смешни пари и затвори лявата зона на отбраната по-добре от всички бекове на Манчестър Сити. Мане и Салах струваха общо под 70 млн. паунда и трансферите на африканците се оказаха съвършени. И сега е ясно, че дори и Ливърпул да бе платил два пъти повече за тях, сделките щяха да си заслужават всяко пени. Това е заслуга на Клоп, който се нуждаеше от доста дълго време да направи нещата да изглеждат по начина, по който искаше, но сега няма нито една пукнатина в творението си.

Защо подходът на Клоп е по-добър от този на Гуардиола?

Най-лесно е да се разкритикува Пеп заради големите му разходи, тъй като той наистина харчи доволно повече от Клоп. Но тук дори не става въпрос за парите, защото Сити може да си го позволи. Пеп дойде с ясното съзнание, че на "Етихад" ще е така и се възползва от условията, които му се предоставят.

Проблемът на Гуардиола не е в това, че харчи повече като суми и по-малко ефективно от Ливърпул като качество, а че с всичките пари, с които разполага,

не може да реши хроничните проблеми в състава си.

Каталунецът се раздели със Сабалета, Коларов и Клиши през лятото на 2017 г. Сега е лятото на 2020-а. От какво има нужда в този момент ли? От крайни бранители. За три години като бекове играха Зинченко, Делф, Данило, Уокър, Менди, Анхелиньо, Кансело . И все пак дори когато всички са здрави, има уязвимо място в супер класния отбор на Сити и Пеп се нуждае от ляв бек. В същото време Клоп купи Робъртсън и промотира Трент от младежкия отбор.

Ако Пеп има милиард на разположение за крайни защитници - нека да похарчи милиард, но да намери перфектните. И докато той харчи и не намира, Клоп - намира. Просто германецът има различен подход в подбора на кадрите. И той е правилният. Това, разбира се, не означава, че Сити отстъпи в битката за титлата заради левия си бек. Не. Става въпрос за друго:

Ливърпул спечели шампионата, разчитайки на състав без нито една слабост.

И този състав не беше "изработен на конвейер". А според принципа "или взимаме този, който сме си набелязали, или не взимаме никого" - шампионския принцип на Клоп.

Най-четените