Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Когато Клоп вдигне титлата, на "Анфийлд" вече трябва да строят паметника му"

Джерард признава, че му се иска да беше с 10 години по-млад, за да бъде част от състава на Ливърпул именно сега Снимка: Getty Images
Джерард признава, че му се иска да беше с 10 години по-млад, за да бъде част от състава на Ливърпул именно сега

Ако има някой, който знае по-добре от всички какво означава за Ливърпул да вдигне титлата, това е Стивън Джерард.

Първият шампионски трофей от 30 години насам е нещо повече от цел, той е същинска фикс-идея на "Анфийлд". Дълги години като капитан и талисман на тима, Джерард трябваше да носи на раменете си целия товар на историята.

Той достигна агонизиращо близо до Светия Граал, но голямото преследване се оказа безрезултатно и легендата остана без титла на Англия във визитката си. 

Сега чупещият рекорди състав на Юрген Клоп помете конкуренцията и набра 25 т. преднина на върха - сушата скоро ще свърши в този толкова странен сезон за Висшата лига и за целия световен футбол.

"Мисля, че всички знаем, че е неизбежно този път да станем шампиони", казва Стиви Джи. "За мен ще е голямо облекчение. Когато си фен през много от тези години, и когато си бил толкова близо като играч, знаеш, че това е трофеят, за който хората копнеят".

"Израснах, гледайки как всичките успешни отбори на Ливърпул вдигат титли. За съжаление не успях да го направя и аз. Сега съм фен и винаги ще бъда чак до смъртта си. Когато те вдигнат този трофей, ще е 100% щастие за мен. Нямам търпение, ще бъда най-гордият човек на света".

В пространно интервю пред The Athletic, бившият полузащитник говори за възхищението си от Клоп, за лидерските качества на настоящия капитан Джордан Хендерсън и за развитието на клуба, откакто собственици са FSG.

"Смятам, че Юрген Клоп е най-добрият мениджър в света. Знам, че има други много успешни, Пеп Гуардиола е изключителен, Карло Анчелоти също, мога да назова и доста други. През последните две години и аз съм мениджър и осъзнавам колко трудна и предизвикателна е тази работа. Мога да изпитвам само уважение към Юрген. Той изведе клуба до различно ниво", продължава Джерард.

"Мърсисайдци" бяха на десето място, когато германецът пое поста от Брендън Роджърс през октомври 2015 г. 

Сега съставът е абсолютна машина за победи във Висшата лига и спечели 82 от 87 възможни точки преди прекъсването на сезона заради коронавируса. През този сезон Ливърпул вече грабна два трофея - Суперкупата на УЕФА и Световното клубно първенство.

Джерард вярва, че спечелването на така чаканата титла №19 в историята на Ливърпул ще постави Клоп редом до най-великите треньори на клуба.

Бил Шенкли и Боб Пейсли са увековечени с бронзови статуи пред "Анфийлд", а сър Кени Далглиш си има трибуна на стадиона, кръстена на него.

"Като познавам Юрген, той няма да иска да бъде слаган в тази категория", уточнява Джерард. "Той е скромен и почтителен. Но като видиш мащаба на свършената от него работа, със сигурност заслужава да бъде споменаван в една графа с тези икони на треньорството. Да не забравяме, че когато Юрген пое отбора, Ливърпул беше далеч от най-добрите в страната, не беше дори в топ 4".

"Да дойдеш в Ливърпул в такъв момент и да достигнеш до толкова финали, да донесеш шестата европейска купа и после първата титла от 30 години... според мен човек като него трябва да бъде награден. Изглежда във футбола често чакаме хората да остареят, за да оценим напълно постиженията им. Но собствениците на Ливърпул няма да позволят това да се случи. Когато Юрген донесе титлата, те трябва вече да работят по изграждането на статуята му".

По-голям комплимент трудно може да бъде направен. Джерард, който вкара 186 гола в 710 мача, преди да напусне в посока Ел Ей Галакси през лятото на 2015-а, подчертава, че собствениците са осигурили стабилността, за да позволят на Ливърпул да израсне толкова при Клоп.

"Когато семейство Муурс притежаваше Ливърпул, това беше фантастичен клуб. Очевидно, трябваше да предадат щафетата, защото смятаха, че вече нямат къде по-далеч да стигнат с клуба. После бяха проблемите при Джордж Джилет и Том Хикс, това беше негативен и емоционален период. В онези години понякога се притеснявах за клуба. Но мисля, че откакто FSG дойдоха, те се справят просто невероятно. Подкрепят мениджъра и от комерсиална гледна точка изведоха Ливърпул на следващо ниво".

Стивън Джерард стига и по-далеч в признанията си и разкрива, че мечтае да можеше да е футболист в отбора именно сега.

"Вече гледам отвън и виждам, че Ливърпул е машина и на терена, и извън него. Завиждам на тези играчи. Иска ми се да бях на 30, а не на 40, за да мога и аз да бъда част от това".

Когато Стиви Джи говори за титла, няма как да не си спомним собствените му болезнени провали при опитите да достигне върха във Висшата лига.

Прочутото му подхлъзване срещу Челси през 2014 г. не беше единственият случай, в който легендата трябваше да се задоволи с второто място в крайното подреждане. Джерард записа втори места и при Жерар Улие през 2001/02 и при Рафа Бенитес през 2008/09.

Дали когато Джордан Хендерсън и компания вдигнат купата, в главата му ще се върти мисълта "Трябваше да съм аз"?

"Не, не съм такъв човек. Откакто приключих съм искал просто да пожелая всички възможни успехи на футболистите, с които играх. Трябва да живея с разочарованията си и не мисля, че те някога ще изчезнат. Бях близо в три случая. Станалото през 2014-а е подробно документирано и за него се говори повече заради мача с Челси и защото беше толкова жестоко".

"Но това си остава за мен, да се справя с него и с други неща, за които малко съжалявам от времето като играч. Бях на финалите в Шампионската лига през 2018 и 2019, на единия като анализатор, на другия просто като фен. Бях съсипан в Киев, когато Реал Мадрид ни победи, и се чувствах на върха на света в Мадрид. Всъщност се чувствах все едно съм част от успеха в Мадрид, макар че стоях на трибуните, когато свършихме работа срещу Спърс. Обичам клуба, той винаги ще има място в сърцето ми, независимо по какъв път ме поведе треньорството".

Още една причина Стиви да е нетърпелив да види Ливърпул с титлата е настоящият капитан.

Джерард оказваше неизменна подкрепа на Джордан Хендерсън, когато новопристигналият халф изпитваше трудности на "Анфийлд", след като беше взет от Съндърланд през 2011. 

Днес наследникът води "червените" със собствен пример за отдаденост, непримиримост и подкрепа към околните, точно както правеше Джерард.

"Помня как пристигна като срамежливо младо момче от Съндърланд. Добре си поговорих с родителите му на "Анфийлд". Те се притесняваха, че синът им напуска родното гнездо и се мести в такъв голям град и такъв голям клуб на ранна възраст. Хората не осъзнават каква сериозна промяна е това за момче, което е играло само за Съндърланд. Нуждаеше се от помощ и подкрепа".

"Познавам Джордан по-добре от повечето хора и знам какво вложи той, колко здраво се бори, какви жертви направи и колко помага на останалите. Знам какво ще означава за него и семейството му да вдигне този трофей. Гордея се с него и с неговата самоотверженост. Не съм се съмнявал в него, заслужава всеки успех, който постигне. Ако бъде избран за играч на годината, не мисля, че някой може да спори и да се оплаква. Ще заслужава наградата не по-малко от всеки друг, номиниран за нея".

"Опитвам да не бъда пристрастен, когато говоря за такива неща.

Кевин Де Бройне е невероятен този сезон, също и Върджил Ван Дайк, Трент Александър-Арнолд, Джордан и Садио Мане. Всеки от тях заслужава наградата. Но бих ли искал да я спечели Джордан? Да.

Бих искал да спечели и наградата на футболните репортери. Той е човек, посветен на играта и пример за подражание на терена и извън него. Става въпрос за отношението към работата, за класата и постоянството, и за лидерските му качества. А при тези индивидуални награди просто си мисля, че понякога трябва да се взима предвид не само какво става на терена".

Джерард не смята, че принудителната пауза през сезона и празните трибуни в предстоящите мачове ще хвърлят някаква сянка върху успеха на Ливърпул.

"Нямаше да е честно да бъде обявен нулев сезон, след като се бяха изиграли 3/4 от него. Оценявам начина, по който Премиър лийг се справя със ситуацията, също и играчите. В историята ще остане, че Ливърпул е станал шампион за пръв път от 30 години. Да, хората ще се завръщат към този сезон и ще казват, че това се е случило в годината на коронавируса. Но кой е бил най-добрият тим през 38-те кръга? Вижте точките. Не мисля, че някой може да отнеме нещо от тези играчи".

Но като човек, който е толкова наясно на каква подкрепа са способни привържениците на тима, Джерард признава колко ще липсват те при празнуването на събитието.

"Това има значение, защото феновете са изключителни и този път също изиграха своята роля за победите. Затова ще съм със смесени чувства. Но с времето ще има компенсация за хората. Юрген вече каза, че ще има шампионски тур из града с автобус, когато ситуацията го позволява. Това искаш да видиш като фен. Искаш да видиш как усърдната работа и жертвите на играчите и целия екип биват отпразнувани колективно".

Свикнали сме да възприемаме Стивън Джерард като легенда на Ливърпул, но не бива да забравяме, че вече над две години той е мениджър на шотландския Рейнджърс.

40-годишният наставник се завърна към тренировките с футболистите си и отново се концентрира върху голямата цел на отбора: следващия сезон най-сетне да изпревари Селтик и да вземе първата си титла от 2011 г.

Периодът на изолация е позволил на Джерард да прекара време с близките си и да обърне повече внимание на четирите си деца ("за пръв път имах цели три месеца под един покрив със семейството ми, което е направо плашещо"), но от треньорска гледна точка му е било трудно.

"Липсваха ми играчите, щабът, липсваше ми да ходя на работа. Като говорих с други мениджъри видях, че всички се чувстваме по същия начин. Не съм се захванал с тази работа, за да тренирам от къщи пред компютъра. Обичам да съм на терена лице в лице с хората. И просто се опитвах да извлека максимума от тази сложна ситуация".

Сега Джерард отново е готов да работи здраво. Но и да празнува, защото триумфът на Ливърпул е въпрос на броени дни.

Най-четените