По-малко от седмица остава до началото на Висшата лига и сезонът обещава да е вълнуващ.
Английското първенство ще започне в петък, когато Ливърпул посреща Борнемут, и оттам нататък ще наблюдаваме битка за челните места, която може да се окаже сред най-интересните в последните години.
Водещите отбори се подсилиха с доста нови лица, а с тях неизбежно идват и различни тактически идеи.
Тенденциите при тактиките и схемите винаги са интересни за наблюдаване, а това важи с особена сила сега - когато в лигата е пълно не само с напредничави треньори, но и с толкова много скъпоструващи попълнения, предоставящи нови възможности.
Пеп Гуардиола ще търси начини да върне Манчестър Сити на върха, докато Арне Слот ще се нуждае от свеж план при значителните промени в състава на Ливърпул.
Микел Артета най-сетне разполага с централен нападател от по-класически тип и би могъл да промени цялостния стил на Арсенал.
Манчестър Юнайтед най-вероятно ще бъде изцяло обновен в атака, а двамата нови нападатели в Челси подсказват за нещо подобно и на "Стамфорд Бридж".
Сега е моментът да прогнозираме какви тактически прийоми ще се окажат определящи през новия сезон и как те ще променят облика на съвременния английски футбол.
- Атакуващи бекове, които летят по фланговете
Години наред тенденциите във Висшата лига зависеха от това как Пеп Гуардиола решава да развие собствения си отбор.
Дори новаците в елита започнаха да играят с постепенни атаки и разигравания от вратаря, с бекове, преминаващи в халфовата линия, с фалшиви деветки и т.н.
Пеп продължава да ражда нови идеи, които се усвояват от съперниците му и същевременно те се адаптират към тях.
Но и при футболните тактики нещата се движат циклично и често новото е добре забравеното старо.
Един прийом, който е много вероятно да наблюдаваме в Манчестър Сити тази година, са атакуващи по двата фланга бекове.
Привлеченият от Уулвърхемптън Раян Аит-Нури е по-различен краен защитник от предпочитаните в Сити напоследък.
Свикнахме Гуардиола да оставя пробивите по фланговете на крилата, докато бековете се прибират към халфовата линия, за да създават численост в средата на терена.
Но към края на предната кампания мениджърът превърна Матеуш Нунеш в атакуващ по тъчлинията десен бек.
Аит-Нури е същият тип играч, но на отсрещния фланг и го показа още в дебюта си на Световното клубно първенство.
С такива бекове, сновящи по фланговете, същинските крила могат да се прибират навътре към централния нападател Ерлинг Холанд.
Вероятно това е идеята на Гуардиола да направи Сити по-опасен, след като през 2024/25 "гражданите" регистрираха най-слабата си резултатност в ерата на каталунеца.
Разбира се, атакуващи бекове няма да наблюдаваме само в Манчестър Сити.
Да не забравяме, че Ливърпул взе Милош Керкез и Джереми Фримпонг, който биха могли да изпълняват подобна роля при Арне Слот.
- Завръщане на нападателното дуо
Очевидно е, че класическият централен нападател окончателно се завърна след години, в които най-модерните отбори залагаха на фалшиви деветки и всякакъв тип ротации в центъра на атаката.
Холанд, Лиъм Делап, Крис Ууд, Жан-Филип Матета, Никлас Фюлкруг, Оли Уоткинс, Александър Исак - такъв тип футболисти в момента са жизненоважни за английските тимове.
Към тях вече прибавяме Виктор Гьокереш и по всяка вероятност Бенямин Шешко.
Но покрай типичния №9 виждаме и завръщане на позабравена тенденция - дуо в атака с един "тежък" и един "лек" нападател.
На Световното клубно първенство Гуардиола изпробва нещо такова с Холанд и Клаудио Ечевери.
Енцо Мареска го тества в Челси с Делап и Педро Нето.
Унай Емери го прилага от известно време в Астън Вила с Морган Роджърс или Леон Бейли до Уоткинс (и също с атакуващи бекове по двата фланга в лицето на Мати Кеш и Люка Дин).
По същия начин в Кристъл Палас Еберечи Езе застава до Матета. Дали в Арсенал не кроят планове за такова партньорство между Езе и Гьокереш?
Не е тайна интересът на "артилеристите" към футболиста на Палас, а Артета има да взима важни решения за това как ще прекрои атаката около шведския голаджия.
Гьокереш би могъл да играе и заедно с Кай Хаверц в предни позиции.
Нищо чудно накрая най-успешният нападателен дует да се поздрави и с титлата от Висшата лига.
- Центрирания и повече удари с глава
Пробиви на бековете по тъча плюс класически централни нападатели - това естествено води до следващата тенденция на нарастване на центриранията.
През последните двайсетина години изсипванията на топки в пеналта постепенно намаляват в Премиър лийг.
От близо 18 средно на мач през 2008/09, те са спаднали до по-малко от 12 през 2022/23 и 2023/24.
Но през миналия сезон промяната вече е налице с постепенно преобръщане на тази статистика.
Сега имаме всички основания да очакваме центриранията да се увеличат по-ударно.
Изстрелите с глава също са били повече на брой през 2024/25, отколкото в предните пет години.
А футболистите стават по-добри в центриранията и 21.6 процента от центрираните топки са намерили своя адресат - най-добрият показател от осем години насам.
Би трябвало 2025/26 да ни предложи още по-осезаемо развитие на тази тенденция.
- Акцент върху контраатаките
Самият Пеп Гуардиола посочи още през миналата година накъде отиват футболните моди.
"Днес модерният футбол е този, който играят Борнемут, Нюкасъл, Брайтън и Ливърпул. Модерният футбол не е позиционен", призна знаменитият треньор.
Каталунецът изгради своите кралства върху философията за контрол над пространството, разиграване на топката и създаване на числено предимство в определени зони.
Някога другите масово следваха неговия пример, но сега мнозина изоставят този начин на игра - и все повече предпочитат директен, вертикален футбол, вместо разигравания по ширина.
Контраатаките са претърпели истински бум в последното десетилетие.
Преди десет сезона Opta изчислява общо 171 контраатаки и 38 гола, отбелязани от тях. През миналия сезон контраатаките са били 775, а попаденията - 112.
Никой не използваше този прийом по-умело и по-често от шампиона Ливърпул, а с контраатакуващ футбол Нотингам Форест за малко да си уреди шокиращо място в Шампионската лига.
Очевидно е също, че отборите вече са много по-ефективни при пресата и са подготвени срещу разиграващите от линията на защитата опоненти.
Затова грешките при изнасянето на топката се увеличават и постепенните атаки са все по-рисковани.
Присъствието на Раян Аит-Нури в Сити и Гьокереш в Арсенал навежда на мисълта, че двата отбора, които са най-склонни да атакуват търпеливо и постепенно, също ще залагат повече на контраатаките.
Но предварителните планове са едно, а практическото им приложение - съвсем друго.
Така че със сигурност треньорските идеи тепърва ще се променят и ще ни изненадват от 15 август нататък.
